Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Аварски хаганат и Прабългари

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Аварски хаганат и Прабългари

Аварски хаганат vs. Прабългари

Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век. Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход. '''Прабългари посичат ромеи''', миниатюра от Минология на Василий II, XI век. Виждат се характерните за прабългарите права сабя, кафтан, номадска кожена шапка, и тънък, богато украсен с метална пластика колан. Прабългарите (също първобългари, тюркобългари, или хунобългари) са група полуномадски племена, които се появяват за пръв път в историята в Източна Европа през късната античност.

Прилики между Аварски хаганат и Прабългари

Аварски хаганат и Прабългари има 7 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Константинопол, Първа българска държава, Панония, Солун, Източна Римска империя, Европа.

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Аварски хаганат и Крум · Крум и Прабългари · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Аварски хаганат и Константинопол · Константинопол и Прабългари · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Аварски хаганат и Първа българска държава · Прабългари и Първа българска държава · Виж повече »

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Аварски хаганат и Панония · Панония и Прабългари · Виж повече »

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Аварски хаганат и Солун · Прабългари и Солун · Виж повече »

Източна Римска империя

#пренасочване Византийска империя.

Аварски хаганат и Източна Римска империя · Източна Римска империя и Прабългари · Виж повече »

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Аварски хаганат и Европа · Европа и Прабългари · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Аварски хаганат и Прабългари

Аварски хаганат има 22 връзки, докато Прабългари има 183. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 3.41% = 7 / (22 + 183).

Препратки

Тази статия показва връзката между Аварски хаганат и Прабългари. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: