Авари и Атила

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Авари и Атила

Авари vs. Атила

Аварско изкуство – купа за пиене, открита в днешна Албания. Аварите (apar/abar; гр. αβαροι, ομβροι; руск. обри; кит. а-ба, а-бо; ар. ал-абар) са номадско евразийско племе, появило се в Европа в началото на VI век и създало своя държава първоначално на река Волга, а после в Панония. Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Авари и Панония · Атила и Панония · Виж повече »

Армения

Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.

Авари и Армения · Армения и Атила · Виж повече »

Средна Азия

#виж Централна Азия.

Авари и Средна Азия · Атила и Средна Азия · Виж повече »

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Авари и Унгария · Атила и Унгария · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Авари и Мизия · Атила и Мизия · Виж повече »

Западна Европа

Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.

Авари и Западна Европа · Атила и Западна Европа · Виж повече »

Белград

Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.

Авари и Белград · Атила и Белград · Виж повече »

Волга

Карта на водосборния басейн на река Волга Волга (Во́лга) е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята.

Авари и Волга · Атила и Волга · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Авари и Дунав · Атила и Дунав · Виж повече »

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Авари и Европа · Атила и Европа · Виж повече »