Прилики между 9 век и Борис I
9 век и Борис I има 8 общи неща (в Юнионпедия): Климент Охридски, Константинопол, Първа българска държава, Пресиян, Преславски народен събор, Симеон I, Четвърти Константинополски събор, Византия.
Климент Охридски
Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
9 век и Климент Охридски · Борис I и Климент Охридски ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
9 век и Константинопол · Борис I и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
9 век и Първа българска държава · Борис I и Първа българска държава ·
Пресиян
Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г.
9 век и Пресиян · Борис I и Пресиян ·
Преславски народен събор
Обстановка в България към 893 г.
9 век и Преславски народен събор · Борис I и Преславски народен събор ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
9 век и Симеон I · Борис I и Симеон I ·
Четвърти Константинополски събор
#пренасочване Четвърти константинополски събор.
9 век и Четвърти Константинополски събор · Борис I и Четвърти Константинополски събор ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво 9 век и Борис I са по-чести
- Какви са приликите между 9 век и Борис I
Сравнение между 9 век и Борис I
9 век има 42 връзки, докато Борис I има 87. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 6.20% = 8 / (42 + 87).
Препратки
Тази статия показва връзката между 9 век и Борис I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: