780 и Рабан Мавър

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между 780 и Рабан Мавър

780 vs. Рабан Мавър

780 (седемстотин и осемдесета) година по юлианския календар е високосна година, започваща в събота. Рабан Мавър: ''De rerum naturis'' Рабан Мавър: Приложение към ''De inventione linguarum'' – сравнителна таблица на гръцкия, глаголицата на Етикус Иструс и Маркомански руни Рабан Мавър също Храбан Мавр, Рабан Мавр (Rabanus Maurus, Hrabanus, Rhabanus, * ок. 780 в Майнц, † 4 февруари 856 във Винкел в Рейнгау) е абат на абатство Фулда (822 – 842), архиепископ на Майнц (847 – 856) и учен. Той е един от най-значимите личности от времето на Каролингския ренесанс през 9 век и близък с император Лотар I и съпругата му Ирмингард фон Тур. Рабан е от благородническа фамилия от Майнц. През 788 г. като дете е възпитаван в бенедиктанския манастир Фулда. След завършването на образованието си той става учен в двора на Карл Велики. По-късно Алкуин, ръководителят на императорското дворцово училище го приема в Аахен и го нарича „Мавър“ („Maurus“). През 801 г. във Фулда става дякон и ръководител на тамошното манастирско училище (до 822). Негови ученици са Рудолф фон Фулда, Лупус Серват, Ерменрихфон Елванген, Валафрид Страбон и други. Тогава Рабан пише важни ръкописи, от които най-известни са стихотворенията De laudibus sanctae crucis (издадено 814), един Opus geminum. На 15 юни 822 г. Рабан става за двадесет години игумен (абт) на манастир Фулда, който тогава има над 600 монаси. Той разширява манастирската библиотека, грижи се духовно за селяните и построява около 30 църкви и капели. Рабан е привърженик на Лотар I, обаче не и на Лудвиг Немски. През 842 г. той напуска службата си като абт и се оттегля в Петерсберг. Лудвиг Немски издига през 847 г. 67-годишния Рабан за архиепископ на Майнц. Мавър започва да служи на 16 юни същата година в най-голямата църковна провинция в Източното франкско кралство. Малко след това той свиква събор. Рабан Мавър умира на 4 февруари 856 г. във Винкел в Рейнгау и е погребан в абатствотто Св. Албан в Майнц. Скоро започват да го почитат като Светия. През 1515 г. архиепископ Албрехт фон Бранденбург мести мощите му в Хале, след това са преместени в Ашафенбург. Днешният му гроб е неизвестен. Почита се от католиците и протестантите на 4 февруари.