По-бързо от браузъра!
62 отношения: Magister militum, Картаген, Кодекс на Теодосий, Константинопол, Констанций III, Персия, Аспар, Атила, Аркадий (Византийска империя), Армения, Антемий (префект), Ниш, Несторий, Римската империя, Стени на Теодосий, Света София (Константинопол), Сицилия, Сингидунум, София, Северна Африка, Тракия, Термопилите, Флавий Хонорий, Халкедонски събор, Централна Гърция, Юстиниан I, Маркиан, Магнаурска школа, Мизия, Месроб Машдоц, Месопотамия, Източна Римска империя, Император на Византия, Западна Армения, Западна Римска империя, Балкански полуостров, Балкани, Битка при Утус, Валентиниан III, Византия, Византийски император, Ефес, Ефески събор, Елия Пулхерия, Елия Евдокия, Епидемия, Йоан (римски император), 1 май, 28 юли, 408, ..., 413, 414, 420, 422, 425, 428, 431, 438, 441, 450, 451, 5 век. Разширете индекс (12 Повече ▼) »
Magister militum
#виж Магистър Милитум.
New!!: Теодосий II и Magister militum · Виж повече »
Картаген
Картаген (قرطاج – Картаж) е тунизийски град в столичната област Тунис.
New!!: Теодосий II и Картаген · Виж повече »
Кодекс на Теодосий
Кодексът на Теодосий (Codex Theodosianus, Книга на Теодосий) е сборник със закони на Римската империя при християнските императори от 312 година.
New!!: Теодосий II и Кодекс на Теодосий · Виж повече »
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
New!!: Теодосий II и Константинопол · Виж повече »
Констанций III
Флавий Констанций (Flavius Constantius III) e magister militum, съимператор на Западната римска империя, консул през 414, 417, 420 г.
New!!: Теодосий II и Констанций III · Виж повече »
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
New!!: Теодосий II и Персия · Виж повече »
Аспар
Флавий Ардабур Аспар (Flavius Ardabur(ius) Aspar; 400 – 471) е от алано-готски произход, патриций и magister militum на Източната Римска империя.
New!!: Теодосий II и Аспар · Виж повече »
Атила
Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.
New!!: Теодосий II и Атила · Виж повече »
Аркадий (Византийска империя)
#виж Аркадий.
New!!: Теодосий II и Аркадий (Византийска империя) · Виж повече »
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
New!!: Теодосий II и Армения · Виж повече »
Антемий (префект)
Флавий Антемий (Flavius Anthemius; † 415 г.) е висш чиновник на Източната Римска империя.
New!!: Теодосий II и Антемий (префект) · Виж повече »
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
New!!: Теодосий II и Ниш · Виж повече »
Несторий
Несторий (Nestorius, * след 381 г. в Германикея (днес Кахраманмараш), в Сирия, † 451) е от 428 до 431 г.
New!!: Теодосий II и Несторий · Виж повече »
Римската империя
#виж Римска империя.
New!!: Теодосий II и Римската империя · Виж повече »
Стени на Теодосий
#пренасочване Константинополски стени.
New!!: Теодосий II и Стени на Теодосий · Виж повече »
Света София (Константинопол)
„Света София“ (Ἁγία Σοφία; Sancta Sophia; Aya Sofya) или „Църква на светата Премъдрост Божия“ и официално - Голямата Джамия „Света София“(на турски: Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi) е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция.
New!!: Теодосий II и Света София (Константинопол) · Виж повече »
Сицилия
Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.
New!!: Теодосий II и Сицилия · Виж повече »
Сингидунум
Сингидунум (лат. Singidunum) е римски град, съществувал на мястото на Белград.
New!!: Теодосий II и Сингидунум · Виж повече »
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
New!!: Теодосий II и София · Виж повече »
Северна Африка
Държавите от Южна Африка Северна Африка е географски, културен и исторически район в северната част от континента Африка.
New!!: Теодосий II и Северна Африка · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Теодосий II и Тракия · Виж повече »
Термопилите
#виж Термопили.
New!!: Теодосий II и Термопилите · Виж повече »
Флавий Хонорий
#виж Хонорий (император).
New!!: Теодосий II и Флавий Хонорий · Виж повече »
Халкедонски събор
#пренасочване Четвърти вселенски събор.
New!!: Теодосий II и Халкедонски събор · Виж повече »
Централна Гърция
Същинска Гърция в тъмно синьо Област Централна Гърция (Στερεά Ελλάδα, Стереа Елада) е една от административните области в Гърция.
New!!: Теодосий II и Централна Гърция · Виж повече »
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
New!!: Теодосий II и Юстиниан I · Виж повече »
Маркиан
Флавий Маркиан (Flavius Marcianus; Φλάβιος Μαρκιανός) е император на Източната Римска империя от 450 до смъртта си през 457 година.
New!!: Теодосий II и Маркиан · Виж повече »
Магнаурска школа
Магнаурската школа (също Магнаура или Магнавра, вероятно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е най-висшето и престижно училище във Византийската империя, основано през 425 г.
New!!: Теодосий II и Магнаурска школа · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Теодосий II и Мизия · Виж повече »
Месроб Машдоц
#пренасочване Месроп Мащоц.
New!!: Теодосий II и Месроб Машдоц · Виж повече »
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
New!!: Теодосий II и Месопотамия · Виж повече »
Източна Римска империя
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Теодосий II и Източна Римска империя · Виж повече »
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
New!!: Теодосий II и Император на Византия · Виж повече »
Западна Армения
Западна Армения (Արեւմտեան Հայաստան) e западната част на историческа Армения.
New!!: Теодосий II и Западна Армения · Виж повече »
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
New!!: Теодосий II и Западна Римска империя · Виж повече »
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
New!!: Теодосий II и Балкански полуостров · Виж повече »
Балкани
#виж Балкански полуостров.
New!!: Теодосий II и Балкани · Виж повече »
Битка при Утус
Битката при Утус или Битката при Вит се провежда 447 г.
New!!: Теодосий II и Битка при Утус · Виж повече »
Валентиниан III
Флавий Плацидий Валентиниан (Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.
New!!: Теодосий II и Валентиниан III · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Теодосий II и Византия · Виж повече »
Византийски император
#виж Император на Византия.
New!!: Теодосий II и Византийски император · Виж повече »
Ефес
историческа карта на Ефес в ''Meyers Konversationslexikon'', 1888 г. Ефес (Ἔφεσος; Ephesus; Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция.
New!!: Теодосий II и Ефес · Виж повече »
Ефески събор
#пренасочване Трети вселенски събор.
New!!: Теодосий II и Ефески събор · Виж повече »
Елия Пулхерия
Елия Пулхерия (* 19 януари 399; † 453) е дъщеря на императора на Източната Римска империя Аркадий и Елия Евдоксия.
New!!: Теодосий II и Елия Пулхерия · Виж повече »
Елия Евдокия
Атиниада, прекръстена Елия Лициния Евдокия (* ок. 401; † 460), е византийска императрица, съпруга на император Теодосий II.
New!!: Теодосий II и Елия Евдокия · Виж повече »
Епидемия
В епидемиологията епидемия (от старогръцки: επι, epi – „над“ и δεμος, demos – „народ“) e налице, когато нови случаи на определено заболяване, при определена популация и през определен период, значително надхвърлят обичайното и очакваното, и е налице масово разпространение на заболяването, Second Edition.
New!!: Теодосий II и Епидемия · Виж повече »
Йоан (римски император)
Йоан, или Йохан (лат. Iohannes) – узурпира императорския сан на Западната Римска империя от август 423 до май 425.
New!!: Теодосий II и Йоан (римски император) · Виж повече »
1 май
1 май е 121-вият ден в годината според григорианския календар (122-ри през високосна).
New!!: Теодосий II и 1 май · Виж повече »
28 юли
28 юли е 209-ият ден в годината според григорианския календар (210-и през високосна година).
New!!: Теодосий II и 28 юли · Виж повече »
408
Хуните навлизат в Тракия.
New!!: Теодосий II и 408 · Виж повече »
413
10413.
New!!: Теодосий II и 413 · Виж повече »
414
10414.
New!!: Теодосий II и 414 · Виж повече »
420
Няма описание.
New!!: Теодосий II и 420 · Виж повече »
422
Няма описание.
New!!: Теодосий II и 422 · Виж повече »
425
Няма описание.
New!!: Теодосий II и 425 · Виж повече »
428
Няма описание.
New!!: Теодосий II и 428 · Виж повече »
431
Няма описание.
New!!: Теодосий II и 431 · Виж повече »
438
Няма описание.
New!!: Теодосий II и 438 · Виж повече »
441
Няма описание.
New!!: Теодосий II и 441 · Виж повече »
450
Няма описание.
New!!: Теодосий II и 450 · Виж повече »
451
Няма описание.
New!!: Теодосий II и 451 · Виж повече »
5 век
V век започва на 1 януари 401 г.
New!!: Теодосий II и 5 век · Виж повече »
