По-бързо от браузъра!
14 отношения: Каталог на жените, Пилос, Перо (митология), Омир, Аластор, Амфион, Аполодор, Аполоний Родоски, Нестор (митология), Нелей, Хлорида, Херакъл (митология), Хезиод, Илиада.
Каталог на жените
Каталог на жените (γυναικών κατάλογος) е древногръцка поема, приписвана на Хезиод.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Каталог на жените · Виж повече »
Пилос
Пилос или Наварин (Πύλος) е древен град в Месения, някогашна резиденция на цар Нестор, което е видно от руините на огромен дворец от микенска Гърция (1700 – 1200 г. пр.н.е.). Намира се на Наваринския полуостров, най-западния от трите на Пелопонес.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Пилос · Виж повече »
Перо (митология)
Перо (Πηρώ, Pero) в гръцката митология е много красивата дъщеря на Нелей, царят на Пилос и на Хлорида, дъщерята на Амфион, царят на Орхомен, и Персефона, дъщерята на Миний.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Перо (митология) · Виж повече »
Омир
Омир и неговият водач (Уилям Адолф Бугеро, 1874) Омир (Όμηρος, „заложник“ или „този, който е длъжен да следва“) е легендарен (според някои, митичен) гръцки епически поет и аед от VIII в.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Омир · Виж повече »
Аластор
Аластор (Ἀλάστωρ, Alastor) в древногръцката митология е отмъщаващ дух, демон, който придружава проклетите.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Аластор · Виж повече »
Амфион
Амфион (Аμφίων) в древногръцката митология е цар на Древна Тива, син на Зевс и Антиопа.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Амфион · Виж повече »
Аполодор
Аполодор (Ἀπολλόδωρος ὁ Ἀθηναῖος) е древногръцки писател, филолог и архитект, работил в средата на 2 век пр.н.е., известен преди всичко с трудовете си „Хроника“ (Chronika) и „За боговете“ (Peri theon).
New!!: Деймах (син на Нелей) и Аполодор · Виж повече »
Аполоний Родоски
Аполоний Родоски (Ἀπολλώνιος Ῥόδιος) е епически поет и граматик от Елинистичен Египет, главен библиотекар на Александрийската библиотека.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Аполоний Родоски · Виж повече »
Нестор (митология)
Нестор (Νέστωρ) в древногръцката митология е син на Нелей и Хлорида, цар на Пилос.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Нестор (митология) · Виж повече »
Нелей
Нелей (Νηλεύς) е, според древногръцката митология, основателят на полиса Пилос.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Нелей · Виж повече »
Хлорида
Хлорида, детайл от „Пролет“, худ. Сандро Ботичели, 1485 г. Хлорида (от гръцки: χλωρος – зеленикаво-жълт, бледо жълт, блед) е името на няколко персонажа в древногръцката митология.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Хлорида · Виж повече »
Херакъл (митология)
#пренасочване Херакъл.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Херакъл (митология) · Виж повече »
Хезиод
Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано – Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тяхпо-често се изрежда, обяснява, поучава, отколкото поетът да се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят. Хезиод е първият поет, който пренебрегва епическата традиция, и то не само по отношение на формата, но и по отношение на нейното съдържание. В „Теогония“ той представя историята като преодоляване на хаоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него – Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Нюкта или Нюкс (Нощта) и Ереб (Мрака). Нюкта и Ереб раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в „Дела и дни“, той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.
New!!: Деймах (син на Нелей) и Хезиод · Виж повече »
Илиада
Илиада (Ἰλιάς) е древногръцка епическа поема от Омир.
