По-бързо от браузъра!
9 отношения: Първа българска държава, Народна република България, Съюз на учените в България, Стивън Рънсиман, София, Христо Г. Данов (награда), История, България, Волжка България.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Георги Владимиров и Първа българска държава · Виж повече »
Народна република България
Наро̀дна репу̀блика Бълга̀рия (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г.
New!!: Георги Владимиров и Народна република България · Виж повече »
Съюз на учените в България
Съюзът на учените в България е съсловна организация на учените в страната, регистрирана като неправителствена организация с нестопанска цел.
New!!: Георги Владимиров и Съюз на учените в България · Виж повече »
Стивън Рънсиман
Джеймс Кохран Стивънсън Рънсиман (James Cochran Stevenson Runciman), по-известен като сър Стивън Рънсиман, е британски историк и дипломат.
New!!: Георги Владимиров и Стивън Рънсиман · Виж повече »
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
New!!: Георги Владимиров и София · Виж повече »
Христо Г. Данов (награда)
Националната награда „Христо Г.
New!!: Георги Владимиров и Христо Г. Данов (награда) · Виж повече »
История
Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.
New!!: Георги Владимиров и История · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Георги Владимиров и България · Виж повече »
Волжка България
Волжка България (Волжская Булгария), също Волжко-Камска България (Волжско-Камская Булгария) или Итилска България (Идел Болгары; Атӑлçи́ Пӑлха́р), са названия, ползвани в историографията, за означаване на средновековна прабългарска държава от VII до ХІІІ век, основана от прабългарите на Котраг, обхващала територията около сливането на реките Волга (Итил) и Кама.
