По-бързо от браузъра!Прилики между Добруджа и Първа българска държава
Добруджа и Първа българска държава има 13 общи неща (в Юнионпедия): Охрид, Румъния, Стара планина, София, Тракия, Тервел, Черно море, Малка Скития, Мизия, Бесарабия, Византийска империя, Дунав, Европа.
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Добруджа и Охрид · Охрид и Първа българска държава ·
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Добруджа и Румъния · Първа българска държава и Румъния ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Добруджа и Стара планина · Първа българска държава и Стара планина ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Добруджа и София · Първа българска държава и София ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Добруджа и Тракия · Първа българска държава и Тракия ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Добруджа и Тервел · Първа българска държава и Тервел ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Добруджа и Черно море · Първа българска държава и Черно море ·
Малка Скития
Древни градове и колонии в ''Scythia Minor'' Малка Скития (Scythia Minor) е античното означение на днешна Добруджа.
Добруджа и Малка Скития · Малка Скития и Първа българска държава ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Добруджа и Мизия · Мизия и Първа българска държава ·
Бесарабия
Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.
Бесарабия и Добруджа · Бесарабия и Първа българска държава ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Византийска империя и Добруджа · Византийска империя и Първа българска държава ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Добруджа и Дунав · Дунав и Първа българска държава ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Добруджа и Първа българска държава са по-чести
- Какви са приликите между Добруджа и Първа българска държава
Сравнение между Добруджа и Първа българска държава
Добруджа има 126 връзки, докато Първа българска държава има 154. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 4.64% = 13 / (126 + 154).
Препратки
Тази статия показва връзката между Добруджа и Първа българска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
