Отваряне в Google MapsСъдържание
164 отношения: Крайна (провинция), Краков, Кралство Унгария, Кралство Югославия, Кралство на сърби, хървати и словенци, Каринтия, Карл I (Австро-Унгария), Карниола, Клагенфурт, Конституционна монархия, Конгломерат (компания), Първа световна война, Първата световна война, Прусия, Правителство, Прага, Проект Гутенберг, Парма, Пиаченца, Пореч (град), Полски език, Полша, Освиенцим, Османската империя, Опава, Аушвиц, Австрия, Австрийска империя, Австрийски императорски химн, Австрийско приморие, Австро-унгарско съглашение, Адриатическо море, Аншлус, Антанта, Анексия на Босна и Херцеговина, Русия, Русински език, Руска империя, Румънска кампания (Първа световна война), Румънски език, Румъния, Рим, Риека, Съюз на тримата императори, Сърбия, Сърбо-хърватско-словенско кралство, Сръбска кампания (Първа световна война), Сръбски език, Сараевски атентат, Сараево, ... Разширете индекс (114 Повече ▼) »
- Основани в Европа през 1867 година
- Хабсбургска монархия
Крайна (провинция)
#пренасочване Карниола.
Виж Австро-Унгария и Крайна (провинция)
Краков
Кра̀ков (Kraków, Кракув, Krakau) е един от най-старите и големи градове в Полша.
Кралство Унгария
Герб на Кралство Унгария, включващ гербовете на съставните исторически земи Кралство Унгария (Magyar Királyság; Regnum Hungariae; Königreich Ungarn; Uhorské kráľovstvo; Kraljevina Ugarska; Краљевина Угарска; Regatul Ungariei) е многонационална държава в Централна Европа, съществувала от 1000 до 1918 г.
Виж Австро-Унгария и Кралство Унгария
Кралство Югославия
Кралство Югославия (Краљевина Југославија; Kraljevina Jugoslavija; Kraljevina Jugoslavija) е държава на южнославянски народи в северозападната част на Балканския полуостров, съществувала в периода от 1918 до 1945 г.
Виж Австро-Унгария и Кралство Югославия
Кралство на сърби, хървати и словенци
#виж Кралство Югославия *.
Виж Австро-Унгария и Кралство на сърби, хървати и словенци
Каринтия
Каринтия (Kärnten; Koroška) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
Карл I (Австро-Унгария)
Карл I, пълно име Карл I Франц Йозеф (Karl I Franz Josef; * 17 август 1887; † 21 април 1922) е австрийски император (1916 – 1918), крал на Бохемия (1916 – 1918) като Карл III (Karel III) и крал на Унгария (1916 – 1918, де юре 1916 – 1920) като Карой IV (IV.).
Виж Австро-Унгария и Карл I (Австро-Унгария)
Карниола
Карниола, позната и като Крайна (Kranjska; Krain; на латински и Carniola) e историческа провинция в Словения в състава на Австро-унгарската империя, една от земите на короната, официално наричана Херцогство Карниола (Vojvodstvo Kranjsko, Herzogtum Krain) до 1918.
Клагенфурт
Клагенфурт (Klagenfurt или Klagenfurt am Wörthersee, Клагенфурт ам Вьортерзе,Клагенфурт ам Вьортерзе, което означава Клагенфурт на Вьортерзе Celovec или Celovec ob Vrbskem jezeru) e град в Южна Австрия, административен център на провинция Каринтия.
Виж Австро-Унгария и Клагенфурт
Конституционна монархия
Конституционните монархии с представителна парламентарна система са показани в '''червено'''. Други конституционни монархии (показани във '''виолетово''') имат монарси, които продължават да упражняват политическо влияние, макар и в рамките на определени законови ограничения.
Виж Австро-Унгария и Конституционна монархия
Конгломерат (компания)
#пренасочване Конгломерат (икономика).
Виж Австро-Унгария и Конгломерат (компания)
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж Австро-Унгария и Първа световна война
Първата световна война
#виж Първа световна война.
Виж Австро-Унгария и Първата световна война
Прусия
Прусия (Borussia, Prussia или Prutenia; Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.
Правителство
Правителството е висш колективен орган на изпълнителната власт в държавата, съставен от министри, всеки от които е отговорен за определена част от дейността му.
Виж Австро-Унгария и Правителство
Прага
Прага (Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.
Проект Гутенберг
Проект Гутенберг (Project Gutenberg) е най-старата електронна библиотека.
Виж Австро-Унгария и Проект Гутенберг
Парма
Па̀рма (Parma) е град в Италия.
Пиаченца
Пиаченца (Piacenza; Placentia) е град на региона Емилия-Романя в северна Италия.
Пореч (град)
Пореч (Poreč; Parenzo) е град на Адриатическото крайбрежие на Хърватия.
Виж Австро-Унгария и Пореч (град)
Полски език
Полският език (самоназвание: język polski или polszczyzna) е западнославянски език, говорен най-вече от поляци в Полша.
Виж Австро-Унгария и Полски език
Полша
Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.
Освиенцим
Освиѐнцим или Ошвѐнчим (Oświęcim; Auschwitz, Аушвиц) е град в Южна Полша, Малополско войводство.
Виж Австро-Унгария и Освиенцим
Османската империя
#виж Османска империя.
Виж Австро-Унгария и Османската империя
Опава
Опава (Opava; Troppau; Opawa) е град в Моравско-силезкия край на Чешката република, разположен на едноименната река.
Аушвиц
Главен вход към Аушвиц II – Биркенау 290x290пкс Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша по време на Втората световна война.
Австрия
А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Австро-Унгария и Австрийска империя
Австрийски императорски химн
Австрийският императорски химн (Österreichische Kaiserhymnen) със заглавие Боже, пази император Франц (Gott erhalte Franz den Kaiser) е химнът, посветен на Франц II, император на Свещената римска империя и по-късно на Австрийската империя.
Виж Австро-Унгария и Австрийски императорски химн
Австрийско приморие
Австрийско приморие (Österreichisches Küstenland; Litorale Austriaco; Avstrijsko primorje или само Küstenland, Litorale, Primorska) е сред земите на короната в състава на Австрийската империя (по-късно Австро-Унгария) от 1813 до 1918.
Виж Австро-Унгария и Австрийско приморие
Австро-унгарско съглашение
Австро-унгарското съглашение или Австро-унгарският компромис (Ausgleich; kiegyezés) е договор, сключен на 15 март 1867 г.
Виж Австро-Унгария и Австро-унгарско съглашение
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Виж Австро-Унгария и Адриатическо море
Аншлус
Аншлусът (Anschluß, букв. „свързване“) е анексията на Австрия от Германия, извършена на 12 март 1938 година.
Антанта
Формални и неформални военни и дипломатически отношения в Европа през 1914 г. Антантата е в зелено, а Централните сили – в кафяво. Антантата или Съглашението, понякога наричан Тройната Антанта или Тройното съглашение (Triple Entente; Triple-Entente; Тройственное Согласие) е военен блок от Първата световна война, сформиран през 1907 г.
Анексия на Босна и Херцеговина
Анексията на Босна и Херцеговина от 1908 г., известна още като Босненската криза, означава присъединяването на двете области, дотогава формално част от Османската империя, към Австро-Унгария.
Виж Австро-Унгария и Анексия на Босна и Херцеговина
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Русински език
Русинският език се говори в няколко централно- и източноевропейски държави: Украйна, Полша, Унгария, Словакия, Австрия, Румъния, Сърбия и Хърватия, както и от голям брой емигранти в Северна Америка и Австралия.
Виж Австро-Унгария и Русински език
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Австро-Унгария и Руска империя
Румънска кампания (Първа световна война)
Румънската кампания е военна кампания на Балканите през Първата световна война, в която Кралство Румъния и Руската империя са изправени срещу армиите на Централните сили.
Виж Австро-Унгария и Румънска кампания (Първа световна война)
Румънски език
Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română, букв. „румънски“, или românește, букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 24 милиона души в Румъния, Молдова, Сърбия, Атон и други.
Виж Австро-Унгария и Румънски език
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Риека
Градската кула в бароков стил Риека (Rijeka, в превод „река“) е град в западната част на Хърватия.
Съюз на тримата императори
Съюзът на тримата императори (Dreikaiserbund) е неустойчив съюз между Руската империя, Германската империя и Австро-Унгарската империя, замислен от Ото фон Бисмарк като част от неговата политика на създаване на система от международни съюзи с оглед защита на Германия и запазване на мира в Европа.
Виж Австро-Унгария и Съюз на тримата императори
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Сърбо-хърватско-словенско кралство
#виж Кралство Югославия.
Виж Австро-Унгария и Сърбо-хърватско-словенско кралство
Сръбска кампания (Първа световна война)
От дясно наляво: Ерихфон Фалкенхайн, Цар Борис III, Ханс фон Зеект, Герхард Тапен, Петър Ганчев, Никола Жеков, Аугуст фон Макензен. Парачин, 16 ноември 1915 г. Сръбската кампания е военна кампания на Балканския театър на Първата световна война, продължила от началото на войната през лятото на 1914 година до края на 1915 година.
Виж Австро-Унгария и Сръбска кампания (Първа световна война)
Сръбски език
Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община Сръбският език (српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Виж Австро-Унгария и Сръбски език
Сараевски атентат
Сараевският атентат е покушение срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи Хохенберг, извършено на 15 юни (28 юни нов стил), Видовден, 1914 г.
Виж Австро-Унгария и Сараевски атентат
Сараево
Сараево (bs и Sarajevo; Сарајево) е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната.
Саксония
Свободна държава Саксония (Freistaat Sachsen; лужишки: Swobodny Stata Sakska) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия.
Санкт Пьолтен
мини Санкт Пьолтен (Sankt Pölten), стандартно (неавстрийско) немско произношение) е град в Австрия, столица на провинция Долна Австрия. Населението на града е около 51 500 души (2009 г.).
Виж Австро-Унгария и Санкт Пьолтен
Силезия
Силезия (Śląsk (Шльонск); Schlesien; Slezsko) е исторически регион в Централна Европа.
Славония
Славония (Slavonija; Славонија; Slawonien; Szlavónia) е историко-географска област в Източна Хърватия.
Словашки език
Слова̀шкият езѝк (slovenčina) е славянски език от групата на западнославянските езици, говорен от около 5 600 000 души в Словакия, Сърбия, Унгария.
Виж Австро-Унгария и Словашки език
Словакия
Словакия (Slovensko), официално име Словашка република (Slovenská republika) е република в Централна Европа.
Словенски език
Словенският език (slovenščina) принадлежи към групата на южнославянските езици.
Виж Австро-Унгария и Словенски език
Словения
Република Словения (Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа.
Седмоградско
#виж Трансилвания.
Виж Австро-Унгария и Седмоградско
Сенжерменски договор
Сен-Жерменският договор е договор между Австрия и победителите в Първата световна война.
Виж Австро-Унгария и Сенжерменски договор
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Виж Австро-Унгария и Трансилвания
Транслейтания
Транслейтания (Transleithanien) се нарича унгарската част от Австро-Унгарската империя, дуалистична монархия, образувана през 1867 и просъществувала до 1918.
Виж Австро-Унгария и Транслейтания
Триест
Трѝест (Trieste – Триесте; на фриулийски и Triest; на словенски и Trst, Тръст) е град и община в Североизточна Италия, административен център на едноименната провинция Триест в регион Фриули-Венеция Джулия.
Трентино-Южен Тирол
#пренасочване Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол.
Виж Австро-Унгария и Трентино-Южен Тирол
Тирол (провинция)
Тирол (Tirol) е една от деветте федерални провинции в състава на Австрия.
Виж Австро-Унгария и Тирол (провинция)
Тоскана
Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.
Томаш Масарик
Томаш Гариг Масарик (cs и Tomáš Garrigue Masaryk) е чехословашки учен – историк и философ, политик – първият президент на Чехословашката република.
Виж Австро-Унгария и Томаш Масарик
Украински език
Украинският език (українська мова, исторически: руська или русиньска мова) е източнославянски език, говорен от около 32 000 000 – 45 000 000 души (основно етнически украинци) в Украйна, Полша, Словакия, Румъния, Молдова, Русия и други.
Виж Австро-Унгария и Украински език
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Франц II
Франц II или Франц I Йозеф Карл (Franz II, Franz I Joseph Karl) от династията Хабсбург-Лотаринги, е последният император на Свещената Римска империя (1792 – 1806) и първият австрийски император (1804 – 1835), а също и унгарски и бохемски крал, под името Ференц I.
Франц Йосиф (Австрия)
Франц Йосиф I (Franz Joseph I; Ferenc József I) е император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия, както и Велик херцог на Краков от 1848 до смъртта си през 1916.
Виж Австро-Унгария и Франц Йосиф (Австрия)
Франц Йосиф (Австро-Унгария)
#виж Франц Йосиф (Австрия).
Виж Австро-Унгария и Франц Йосиф (Австро-Унгария)
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Фриули
Фриули (на фриулски език: Friûl, Friuli) е историческа област в Северна Италия, съставна част на региона Фриули-Венеция Джулия.
Фриули - Венеция Джулия
Фриули – Венеция Джулия (Friuli-Venezia Giulia; Friûl Vignesie Julie; Furlanija Julijska Krajina; Friaul Julisch Venetien) е административен регион в Североизточна Италия с население – 1 233 723 жители (2009), който се ползва със специален автономен статут.
Виж Австро-Унгария и Фриули - Венеция Джулия
Форарлберг
Форарлберг (Vorarlberg) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
Виж Австро-Унгария и Форарлберг
Фердинанд I (Австрийска империя)
#виж Фердинанд I (Австрия).
Виж Австро-Унгария и Фердинанд I (Австрийска империя)
Фелдкирх
Фѐлдкирх(Feldkirch) е град в Западна Австрия.
Хърватски език
Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия).
Виж Австро-Унгария и Хърватски език
Хърватско
#виж Хърватия.
Виж Австро-Унгария и Хърватско
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Хабсбург-Лотаринги
Хабсбург-Лотаринги (Habsburg-Lothringen) е владетелска династия, създадена през 1736 г.
Виж Австро-Унгария и Хабсбург-Лотаринги
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Виж Австро-Унгария и Хабсбурги
Хоенемс
Хоенемс (Hohenems) е град в Западна Австрия.
Херцогство Крайна
Херцогство Крайна (Herzogtum Krain; Vojvodina Kranjska; Carnia, Carniolia) е територия в Свещената Римска империя и Хабсбургската монархия в днешна Крайна, Словения, от 1364 до 1918 г.
Виж Австро-Унгария и Херцогство Крайна
Херцеговинско-босненско въстание (1875-1878)
#пренасочване Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878).
Виж Австро-Унгария и Херцеговинско-босненско въстание (1875-1878)
Херцеговинско-босненско въстание (1882)
Херцеговинско-босненското въстание от 1882 година е въоръжен бунт на мюсюлмани и сърби срещу австро-унгарската окупация, наложена на Босна и Херцеговина с решенията на Берлинския конгрес.
Виж Австро-Унгария и Херцеговинско-босненско въстание (1882)
Цюрих (кантон)
Цюрихе един от кантоните на Швейцария.
Виж Австро-Унгария и Цюрих (кантон)
Цислейтания
Цислейтания (Cisleithanien) се нарича австрийската част от Австро-Унгария, дуалистична монархия, образувана през 1867 и просъществувала до 1918.
Виж Австро-Унгария и Цислейтания
Цигански език
Романи, романес, цигански или ромски език (на цигански: romani ćhib, романи чхиб) е майчин език на част от циганите и е част от групата индоарийски езици.
Виж Австро-Унгария и Цигански език
Централни сили
Централните сили (в кафяво) Централни сили (Mittelmächte, Мителмехте; Központi hatalmak; İttifak Devletleri) е името на военно-политическия блок между две големи централноевропейски държави – Германия и Австро-Унгария, в навечерието на Първата световна война.
Виж Австро-Унгария и Централни сили
Чешки език
Чешкият език е един от западнославянските езици.
Виж Австро-Унгария и Чешки език
Четиринадесетте точки на Уилсън
Удроу Уилсън Четиринадесетте точки на Уилсън е проект на САЩ за принципите за договаряне на всеобщ мир след Първата световна война.
Виж Австро-Унгария и Четиринадесетте точки на Уилсън
Чехословакия
Чехословакия (Československo; Česko-Slovensko и (преди 1990) Československo) е бивша държава в Централна Европа.
Виж Австро-Унгария и Чехословакия
Черна гора
Черна гора (Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров.
Виж Австро-Унгария и Черна гора
Чернивци
Черновци́ (Чернівці; Cernăuţi; Черновцы) е град в Югозападна Украйна, административен център на Чернивецка област.
Швейцария
Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.
Виж Австро-Унгария и Швейцария
Щирия
Щирия (Steiermark; Štajerska) е федерална провинция в състава на Австрия.
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Виж Австро-Унгария и Югославия
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Моравия
Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.
Модена
Мо́дена (Modena) е град и община в Северна Италия, регион Емилия-Романя, административен център на едноименната провинция.
Монарх
Монархът е наследствен пожизнен държавен глава.
Истрия
Карта на полуострова Истрия (Istra; Istra; Istria) е полуостров в крайната западна част на Балканския полуостров, разположен основно на територията на Хърватия и частично в Словения и Италия.
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Италиански фронт (Първа световна война)
Италиански фронт е военният фронт в североизточната част на Апенинския полуостров, на която по време на Първата световна война се водят военни действия между Италия и нейните съюзници Франция, Великобритания и САЩ от една страна и Австро-Унгария, подкрепена от Германия, от друга.
Виж Австро-Унгария и Италиански фронт (Първа световна война)
Италиански език
Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Виж Австро-Унгария и Италиански език
Източен фронт (Първа световна война)
Източен фронт е един от главните фронтове с военни действия през Първата световна война, сцена на редица решителни сражения между силите на Русия и Румъния от една страна и тези на Централния съюз от друга.
Виж Австро-Унгария и Източен фронт (Първа световна война)
Илирия
Илирия (Ἰλλυρία; Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите.
Инсбрук
Ѝнсбрук (Innsbruck) е град в Западна Австрия и център на провинция Тирол.
Затор
За̀тор (Zator) е град в Южна Полша, Малополско войводство, Ошвенчимски окръг.
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Задар
Задар (Zadar; Zara) е град в Южна Хърватия, в областта Северна Далмация, административен център на Задарска жупания.
Закарпатска област
Закарпатска област или Рутения (Закарпатська область, или Закарпаття; Kárpátalja) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Австро-Унгария и Закарпатска област
Залцбург
За̀лцбург (Salzburg) е град в Западна Австрия и център на провинция Залцбург.
Залцбург (провинция)
Залцбург (Salzburg) е федерална провинция в състава на Австрия.
Виж Австро-Унгария и Залцбург (провинция)
Зонеберг (окръг)
Окръг Зонеберг на картата на Тюрингия, Германия Зонеберг (Sonneberg) е окръг в провинция Тюрингия, Германия, с площ 433,4 км2 и население 56 361 души (по приблизителна оценка за декември 2017 г.).
Виж Австро-Унгария и Зонеберг (окръг)
Бърно
Бърно (Brünn; Bruna; ברין, Брин) е град в Югоизточна Чехия, център на Южноморавски край.
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Будапеща
Будапеща (Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария.
Буковина
Буковина е историко-географска област в Югоизточна Европа.
Брегенц
Брѐгенц (Bregenz) е град в Западна Австрия, административен център на федерална провинция Форарлберг и на едноименния окръг Брегенц.
Бавария
Свободна държава Бавария (Freistaat Bayern, произношение или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km².
Балкански театър (Първа световна война)
Балканския театър на военни действия е един от театрите, на които се водят бойни действия през Първата световна война, обхващащ Балканския полуостров.
Виж Австро-Унгария и Балкански театър (Първа световна война)
Битка при Капорето
Битката при Капорето (или Битката при Карфрайт както е известна сред Централните сили) се състои от 24 октомври до 9 ноември 1917 г.
Виж Австро-Унгария и Битка при Капорето
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.
Виж Австро-Унгария и Босна и Херцеговина
Бохемия
Бохемия (Čechy; Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременната държава Чехия (Česko).
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Виж Австро-Унгария и Берлински договор
Външна политика
Външната политика включва политическите цели, които определят как една държава си взаимодейства с другите държави по света.
Виж Австро-Унгария и Външна политика
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Войводство Сърбия и Тамишки Банат
Сърбия и Тамишки Банат е историческо войводство (херцогство) в състава на Австрийската империя в периода 1849 – 1860.
Виж Австро-Унгария и Войводство Сърбия и Тамишки Банат
Гуастала
Гуастала (Guastalla) е град и община в провинция Реджо Емилия, регион Емилия-Романя в Северна Италия с 15 191 жители (към 31 декември 2010).
Грац
Graz, Georg Matthäus Vischer (1670) Грац (Graz, на словенски Gradec, Градец) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия.
Градиска д'Изонцо
Гра̀диска д'Изо̀нцо (Gradisca d'Isonzo, на местен диалект Gradiscja, Градисча на фриулски Gradiscje, Градисче, на словенски, Gradišče ob Soči, Градишче об Сочи) е град и община в североизточна Италия, провинция Гориция, автономен регион Фриули-Венеция Джулия.
Виж Австро-Унгария и Градиска д'Изонцо
Галиция
Галиция, или още Галичина, е историческа област в Централна Европа, обхващала територии от днешните Украйна (Лвовска, Ивано-Франкивска и Тернополска област) и Полша (Малополско и Подкарпатско войводство).
Гориция
---- Горѝция (Gorizia; Gurize, Гурице; Gorica, Горица; Görz, Гьорц) е град и община в Североизточна Италия, административен център на провинция Гориция в регион Фриули-Венеция Джулия.
Горна Австрия
Горна Австрия (Oberösterreich) е федерална провинция в състава на Австрия.
Виж Австро-Унгария и Горна Австрия
Горна Силезия
Горна Силезия или Горни Шльонск (на силезки: Gōrny Ślōnsk; Górny Śląsk; Oberschlesien; Horní Slezsko; Silesia Superior) е историческа област в Южна Полша и Североизточна Чехия.
Виж Австро-Унгария и Горна Силезия
Германска империя (1871-1918)
#пренасочване Германска империя.
Виж Австро-Унгария и Германска империя (1871-1918)
Германска империя (1871-1945)
#пренасочване Германска империя (1871 – 1945).
Виж Австро-Унгария и Германска империя (1871-1945)
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Дюла Андраши
Граф Дюла Андраши (Andrássy Gyula) е унгарски и австро-унгарски политик, който е сред основоположниците на съвременна Унгария.
Виж Австро-Унгария и Дюла Андраши
Дубровник
Дубрòвник (Dubrovnik; Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак.
Виж Австро-Унгария и Дубровник
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Двоен съюз
Двойният съюз към 1914 г. Германски имперски офицери, началото на ХХ век Двоен съюз, известен още като Австро-германски договор от 1879 г. е съюз между Австро-Унгария и Германия.
Виж Австро-Унгария и Двоен съюз
Долна Австрия
Долна Австрия (Niederösterreich; Dolní Rakousy) е федерална провинция в състава на Австрия.
Виж Австро-Унгария и Долна Австрия
Долна Силезия
Долна Силезия или Долни Шльонск (Dolny Śląsk; Niederschlesien; Dolní Slezsko; Silesia Inferior) е историческа област в Югозападна Полша и Североизточна Чехия.
Виж Австро-Унгария и Долна Силезия
Етническа група
Етническа група, етнос или народност, е обособила се група от хора, членовете на която се идентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство – история, раса, родствени връзки, религия, език, култура, територия, националност или външен вид.
Виж Австро-Унгария и Етническа група
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Емиграция
Плакат урада Японіі, які прасоўвае Паўднёвую Амерыку Емиграцията (от латински: e навън; migrare ходя, или emigratio, синоними емигриране, изселване) е доброволното или насилствено напускане за дълъг период от време на страната на обитаване и заселване в друга страна.
Виж Австро-Унгария и Емиграция
Любляна
Любляна (Ljubljana) е столицата на Словения.
Лвов
Лвов (на украински; Львов; Lwów; Lemberg) е най-големият по население град в Западна Украйна с над 850 хил.
Лична уния
Личната уния е политически съюз на два или повече субекта, които в международно отношение се смятат за отделни държави, но поради установен закон споделят един и същ държавен глава.
Виж Австро-Унгария и Лична уния
Лихтенщайн
Княжество Лихтенщайн (Fürstentum Liechtenstein) е малка държава в Централна Европа.
Виж Австро-Унгария и Лихтенщайн
Линц
Линц (Linz) е град в Североизточна Австрия, център на провинция Горна Австрия.
Лотарингия (херцогство)
#пренасочване Херцогство Лотарингия.
Виж Австро-Унгария и Лотарингия (херцогство)
Лодомерия
Лодомерия е латинското име на унгарски на рутенското Владимир-волинското княжество, като част от Галичко-волинското княжество през 13 и 14 век.
Виж Австро-Унгария и Лодомерия
Лейта
#пренасочване Лайта.
Йерусалим
Йерусалим (ירושלים,; القدس) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг.
Виж Австро-Унгария и Йерусалим
14 век
14 век започва на 1 януари 1301 г.
1804
1804 (MDCCCIV) е високосна година, започваща в неделя според Григорианския календар.
1848
Тази година е от много голямо значение в исторически план поради вълната от революции.
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
20 век
20-и век започва на 1 януари 1901 г.
Вижте също
Основани в Европа през 1867 година
- Австро-Унгария
Хабсбургска монархия
- Австро-Унгария
- Ауершперг
- Хабсбургска монархия