Отваряне в Google MapsСъдържание
14 отношения: Константинопол, Османска империя, Арсени Костенцев, Родосто (вилает), Турция, Църква на съединените с Рим българи, Македоно-одринско опълчение, Малгара, Междусъюзническа война, Източна Тракия, Българска екзархия, Балканска война, Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, Любомир Милетич.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Яйлагьоне и Константинопол
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Яйлагьоне и Османска империя
Арсени Костенцев
Арсени Георгиев Костенцев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония и Тракия.
Виж Яйлагьоне и Арсени Костенцев
Родосто (вилает)
Родосто (Tekirdağ, произнасяно Текирдаа) е вилает в европейската част на Република Турция.
Виж Яйлагьоне и Родосто (вилает)
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Църква на съединените с Рим българи
Църквата на съединените с Рим българи или Съединена българска църква или Българската униатска църква е sui juris поместна църква с източен обред, в пълна уния с Римокатолическата църква.
Виж Яйлагьоне и Църква на съединените с Рим българи
Македоно-одринско опълчение
Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Виж Яйлагьоне и Македоно-одринско опълчение
Малгара
Малгара, срещащ се в български източници и като Малград (Malkara, Малкара) е град в европейската част на Турция, вилает Родосто (Текирдаг).
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Виж Яйлагьоне и Междусъюзническа война
Източна Тракия
Източна Тракия (Doğu Trakya; Ανατολική Θράκη, Анатоликѝ Тра̀ки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале.
Виж Яйлагьоне и Източна Тракия
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Яйлагьоне и Българска екзархия
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Виж Яйлагьоне и Балканска война
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Яйлагьоне и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Любомир Милетич
Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.