По-бързо от браузъра!
58 отношения: Крит, Каринтия, Карл Велики, Констант II, Първа българска държава, Праславянски език, Прокопий Кесарийски, Панония, Пелопонес, Адриатическо море, Албания, Румъния, Родопи, Сърбия, Стара планина, Старобългарски език, Склавиния, Славини, Словения, Северна Македония, Тракия, Теофилакт Симоката, Унгария, Франкска империя, Хорутани, Черно море, Юстин I, Юстиниан I, Македония, Македония (област), Мала Азия, Мизия, Молдова, Източни славяни, Източни Алпи, Западни славяни, Западни Карпати, България, Балкански полуостров, Бесарабия, Беломорие, Византия, Византийска империя, Венеди, Гърция, Дакия, Егейско море, Йоан Ефески, 518, 519, ..., 527, 565, 6 век, 658, 7, 7 век, 8 век, 9 век. Разширете индекс (8 Повече ▼) »
Крит
Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.
New!!: Южни славяни и Крит · Виж повече »
Каринтия
Каринтия (Kärnten; Koroška) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
New!!: Южни славяни и Каринтия · Виж повече »
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
New!!: Южни славяни и Карл Велики · Виж повече »
Констант II
Констанс II (Κώνστας Β', Kōnstas II; * 7 ноември 630; † 15 септември 668) е византийски император през 641 – 668 година.
New!!: Южни славяни и Констант II · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Южни славяни и Първа българска държава · Виж повече »
Праславянски език
Праславянският език не е засвидетелстван писмено.
New!!: Южни славяни и Праславянски език · Виж повече »
Прокопий Кесарийски
Прокопий Кесарийски (Προκόπιος; Procopius, ок. 500 г. – ок. 565 г.) е бележит източноримски учен от семейството на Прокопиите.
New!!: Южни славяни и Прокопий Кесарийски · Виж повече »
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Южни славяни и Панония · Виж повече »
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
New!!: Южни славяни и Пелопонес · Виж повече »
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
New!!: Южни славяни и Адриатическо море · Виж повече »
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
New!!: Южни славяни и Албания · Виж повече »
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Южни славяни и Румъния · Виж повече »
Родопи
Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.
New!!: Южни славяни и Родопи · Виж повече »
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Южни славяни и Сърбия · Виж повече »
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
New!!: Южни славяни и Стара планина · Виж повече »
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
New!!: Южни славяни и Старобългарски език · Виж повече »
Склавиния
#пренасочване Склавини.
New!!: Южни славяни и Склавиния · Виж повече »
Славини
#виж Склавини.
New!!: Южни славяни и Славини · Виж повече »
Словения
Република Словения (Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа.
New!!: Южни славяни и Словения · Виж повече »
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
New!!: Южни славяни и Северна Македония · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Южни славяни и Тракия · Виж повече »
Теофилакт Симоката
Теофилакт Симоката (на гръцки: Θεοφύλακτος Σιμοκάτ(τ)ης; Theophylaktos Simokates; на лат.: Theophylactus Simocatta; 580/585 - ок. 636/640) e късноантичен ранновизантийски историк от началото на 7 век.
New!!: Южни славяни и Теофилакт Симоката · Виж повече »
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
New!!: Южни славяни и Унгария · Виж повече »
Франкска империя
Експанзията на Франкската империя през годините Франкската империя (Imperium Francorum), Франкия, Франкско кралство (на латински: Regnum Francorum, Кралство на франките) представлява територия, населена и управлявана от франките от III до X век.
New!!: Южни славяни и Франкска империя · Виж повече »
Хорутани
Карта славяни и съседите им в VII-VIII век. ръкописът Брижински паметници Княжи камък" (Knežji kamen) при столицата Крън-град (Krnski grad, нем. Karnburg) Тронът на Каратаните – Vojvodski stol/prestol Хорутани или Карантани, Коротани (Quarantani; Karantanci; кирилица: Хорутані) ранносредновековно старославянско племе, т.нар.
New!!: Южни славяни и Хорутани · Виж повече »
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
New!!: Южни славяни и Черно море · Виж повече »
Юстин I
Флавий Юстин (Flavius Iustinus), познат като Юстин I, е император на Византия (518 – 527), който полага началото на нова династия (Юстинианова династия).
New!!: Южни славяни и Юстин I · Виж повече »
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
New!!: Южни славяни и Юстиниан I · Виж повече »
Македония
Македония може да се отнася за.
New!!: Южни славяни и Македония · Виж повече »
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
New!!: Южни славяни и Македония (област) · Виж повече »
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
New!!: Южни славяни и Мала Азия · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Южни славяни и Мизия · Виж повече »
Молдова
Република Молдова (Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна.
New!!: Южни славяни и Молдова · Виж повече »
Източни славяни
Източнославянски държави Източните славяни, често отъждествявани в древността с антите, са славянска културно-езикова общност, образувала се през втората половина от първото хилядолетие на нашата ера в Източна Европа.
New!!: Южни славяни и Източни славяни · Виж повече »
Източни Алпи
Източните Алпи са планини в централна Европа, включваща Алпите приблизително на изток от линията, свързваща Боденското езеро с езерото Комо.
New!!: Южни славяни и Източни Алпи · Виж повече »
Западни славяни
Западнославянски държави Западните славяни в днешно време живеят на територията на три държави – Полша, Чехия и Словакия.
New!!: Южни славяни и Западни славяни · Виж повече »
Западни Карпати
Западните Карпати (Západné Karpaty; Karpaty Zachodnie; Západní Karpaty; Északnyugati-Kárpátok; Westkarpaten) са една от трите части на планинската система на Карпатите, простиращи се на територията на Словакия, Полша, Чехия, Унгария и Австрия.
New!!: Южни славяни и Западни Карпати · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Южни славяни и България · Виж повече »
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
New!!: Южни славяни и Балкански полуостров · Виж повече »
Бесарабия
Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.
New!!: Южни славяни и Бесарабия · Виж повече »
Беломорие
#виж Източна Македония и Тракия.
New!!: Южни славяни и Беломорие · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Южни славяни и Византия · Виж повече »
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
New!!: Южни славяни и Византийска империя · Виж повече »
Венеди
Адриан (упр. 117 – 38), локализация на Венетите (като Венеди) в региона на Висла (SE Полша). Венетите или Венедите (Venedi, Venetae, Venedae; Vistula Veneti, Venetos balticos, Venadi Sarmatae) са група племена, обитавали Източна Европа (предимно територията на Полша) и са близки (или предци) на славяните.
New!!: Южни славяни и Венеди · Виж повече »
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
New!!: Южни славяни и Гърция · Виж повече »
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
New!!: Южни славяни и Дакия · Виж повече »
Егейско море
#пренасочване Бяло море.
New!!: Южни славяни и Егейско море · Виж повече »
Йоан Ефески
Йоан Ефески (* ок. 507 до Ингилене при Диарбекир в Армения, † ок. 588) е епископ и сирийско-римски църковен историк от 6 век.
New!!: Южни славяни и Йоан Ефески · Виж повече »
518
Няма описание.
New!!: Южни славяни и 518 · Виж повече »
519
Няма описание.
New!!: Южни славяни и 519 · Виж повече »
527
Няма описание.
New!!: Южни славяни и 527 · Виж повече »
565
Няма описание.
New!!: Южни славяни и 565 · Виж повече »
6 век
VІ век започва на 1 януари 501 г.
New!!: Южни славяни и 6 век · Виж повече »
658
Няма описание.
New!!: Южни славяни и 658 · Виж повече »
7
7 (седма) година е обикновена година, започваща в събота по юлианския календар.
New!!: Южни славяни и 7 · Виж повече »
7 век
VІІ век започва на 1 януари 601 г.
New!!: Южни славяни и 7 век · Виж повече »
8 век
8 век започва на 1 януари 701 г.
New!!: Южни славяни и 8 век · Виж повече »
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
New!!: Южни славяни и 9 век · Виж повече »
