Съдържание
62 отношения: Квантова теория на полето, Квантова хромодинамика, Квантова химия, Квантова гравитация, Квантова оптика, Квантова електродинамика, Космос, Космология, Плазма, Планета, Планетология, Поляризация (вълни), Обща теория на относителността, Оптика, Астрофизика, Астрометрия, Астрономия, Атом, Атомна физика, Атомна, молекулярна и оптична физика, Антиматерия, Реликтово излъчване, Суперсиметрия, Супернова, Струна (физика), Стандартен модел, Силно ядрено взаимодействие, Слънчева система, Слабо ядрено взаимодействие, Спин, Спектрална линия, Тъмна материя, Тъмна енергия, Теория на суперструните, Теория на Големия взрив, Фундаментални взаимодействия, Физика на елементарните частици, Фотон, Фотоника, Химическа физика, Черна дупка, Ядрена физика, М-теория, Магнитохидродинамика, Молекула, Молекулна физика, Инфлационна теория, Закон на Нютон за всеобщото привличане, Звезда, Брана, ... Разширете индекс (12 Повече ▼) »
Квантова теория на полето
Квантова теория на полето е раздел на физиката, изучаващ поведението на квантовите системи с безброй много степени на свобода.
Виж Физика/Раздели и Квантова теория на полето
Квантова хромодинамика
Квантова хромодинамика (КХД) в теоретичната физика е теорията на силното ядрено взаимодействие между кварки и глуони, фундаменталните частици, съставящи адрони като протони, неутрони и пиони.
Виж Физика/Раздели и Квантова хромодинамика
Квантова химия
Квантовата химия е направление в химията, което разглежда строежа и свойствата на химичните съединения, реакционната способност, кинетиката и механизма на химичните реакции от гледна точка на квантовата механика.
Виж Физика/Раздели и Квантова химия
Квантова гравитация
Диаграма, показваща мястото на квантовата гравитация в йерархията на теориите на физиката. Квантовата гравитация е дял от теоретичната физика, чиято цел е да опише гравитацията в контекста на квантовата механика и там, където квантовите ефекти не могат да се пренебрегнат, като например близо до компактни астрофизични обекти, при които въздействието на гравитацията е силно.
Виж Физика/Раздели и Квантова гравитация
Квантова оптика
Квантова оптика се нарича разделът от оптиката, изучаващ явления, в които се проявяват квантовите свойства на светлината.
Виж Физика/Раздели и Квантова оптика
Квантова електродинамика
Квантовата електродинамика е една от двете трактовки на електродинамиката, която на свой ред е дял от физиката.
Виж Физика/Раздели и Квантова електродинамика
Космос
#виж Космос (пояснение).
Космология
Космология (от гръцки κόσμος, kosmos „свят“ и -λογία, -logia „изучаване на“) е клон в астрономията, занимаващ се с изучаване на времето в е изучаването на Вселената и създаване на теории за нейния произход, история и еволюция и на едромащабната ѝ структура.
Виж Физика/Раздели и Космология
Плазма
Главният електрод на плазмена лампа Плазма (πλάσμα, „нещо оформено“) е едно от четирите фундаментални агрегатни състояния на веществото, наред с твърдото, течното и газообразното състояние.
Планета
Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.
Планетология
Планетологията (от „планета“ и гръцкото „логос“ - наука) е наука, изучаваща състава и структурата на планетите от Слънчевата система и извън нея.
Виж Физика/Раздели и Планетология
Поляризация (вълни)
Поляризация е свойство на напречните вълни, което се отнася до геометричната ориентация на трептенията на съответната вълна.
Виж Физика/Раздели и Поляризация (вълни)
Обща теория на относителността
Двуизмерен образ на изкривяването на пространство-времето. Наличието на материя променя геометрията на пространство-времето, тази (изкривена) геометрия се интерпретира като гравитация.
Виж Физика/Раздели и Обща теория на относителността
Оптика
Оптичен ефект Оптиката (от древногръцки ὀπτική – поглед) е дял на физиката, изследващ поведението и свойствата на светлината, нейното взаимодействие с материята, както и изработването на инструменти, които я използват или откриват.
Астрофизика
разширение на ВселенатаАстрофизиката е клон на астрономията, който изучава преди всичко свойствата на астрономическите обекти във Вселената (плътност, температура, химичен състав и други).
Виж Физика/Раздели и Астрофизика
Астрометрия
Астрометрия е дял на астрономията, който изучава методите за определяне на точните позиции на космическите тела, както и астрометричните инструменти за целта.
Виж Физика/Раздели и Астрометрия
Астрономия
Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.
Виж Физика/Раздели и Астрономия
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Атомна физика
Модел на атома (Томсън) Планетарният модел на атома (модел на Ръдърфорд) Модел на атома на Бор Атомна физика е основен раздел на физиката, който се занимава с атомa като изолирана система.
Виж Физика/Раздели и Атомна физика
Атомна, молекулярна и оптична физика
Атомна, молекулярна и оптична физика е раздел от физиката, изучаващ взаимодействията материя-материя и светлина-материя в много малък мащаб: единични атоми или структури, съдържащи няколко атома.
Виж Физика/Раздели и Атомна, молекулярна и оптична физика
Антиматерия
Ускорител на антипротони Антиматерия е материя, съставена от античастици.
Виж Физика/Раздели и Антиматерия
Реликтово излъчване
Реликтовото излъчване е електромагнитно лъчение, идващо от всички посоки на небесната сфера, със спектър на абсолютно черно тяло с температура ~2,725 К (наричано и космическо свръхвисокочестотно фоново излъчване).
Виж Физика/Раздели и Реликтово излъчване
Суперсиметрия
Във физиката на елементарните частици суперсиметрията (често използвано съкращение е SUperSYmmetry) е вид симетрия, която съпоставя една частица с целочислен спин с друга частица, разликата между които е 1/2 спин, като така съпоставените частици се наричат суперсиметрични партньори (или „счастици“).
Виж Физика/Раздели и Суперсиметрия
Супернова
#виж Свръхнова.
Виж Физика/Раздели и Супернова
Струна (физика)
Струна във физиката е предполагаем физичен обект, дискутиран в теорията на струните и сродните дисциплини.
Виж Физика/Раздели и Струна (физика)
Стандартен модел
Стандартен модел на елементарните частици; в дясната колона са калибровъчните бозони и Хигс бозонът Стандартният модел е теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици.
Виж Физика/Раздели и Стандартен модел
Силно ядрено взаимодействие
Силно ядрено взаимодействие (наричано понякога само силно взаимодействие) е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, наред с електромагнитното взаимодействие, слабото ядрено взаимодействие и гравитацията.
Виж Физика/Раздели и Силно ядрено взаимодействие
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Виж Физика/Раздели и Слънчева система
Слабо ядрено взаимодействие
Слабото ядрено взаимодействие (понякога наричано само слабо взаимодействие) е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката заедно с електромагнитното, силното ядрено взаимодействие и гравитацията.
Виж Физика/Раздели и Слабо ядрено взаимодействие
Спин
Риман Спин (spin – въртя се) е собственият момент на импулса на елементарни частици с квантова природа.
Спектрална линия
Непрекъснат спектър Емисионен линеен спектър Абсорбционен линеен спектър Спектрална линия се нарича тъмна или светла линия на фона на иначе хомогенен и непрекъснат оптичен спектър, която се дължи на наличието или на отсъствието на фотони в тесен честотен диапазон, сравняван със съседните му честоти.
Виж Физика/Раздели и Спектрална линия
Тъмна материя
Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя с неизвестен състав, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи, тъй като не излъчва и не отразява светлината.
Виж Физика/Раздели и Тъмна материя
Тъмна енергия
Оценка на съотношението между тъмна материя, тъмна енергия и обикновена материя. Тъмната енергия е предполагаем вид енергия, предложен за обяснение на някои наблюдения относно свръхнови звезди.
Виж Физика/Раздели и Тъмна енергия
Теория на суперструните
Теория на суперструните (още може да се срещне и като суперструнна теория) е теория, която прави опит да обедини всички частици и фундаментални сили в природата в една теория, моделираща ги като трептенията на микроскопични суперсиметрични струни.
Виж Физика/Раздели и Теория на суперструните
Теория на Големия взрив
сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други. Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената.
Виж Физика/Раздели и Теория на Големия взрив
Фундаментални взаимодействия
#пренасочване Фундаментално взаимодействие.
Виж Физика/Раздели и Фундаментални взаимодействия
Физика на елементарните частици
Физика на елементарните частици е дял на физиката, занимаващ се с градивните елементи на материята и лъченията, т.нар.
Виж Физика/Раздели и Физика на елементарните частици
Фотон
Фотон (φωτός – светлина) е елементарна частица, един от калибровъчните бозони, който е преносител на квант енергия на електромагнитното излъчване.
Фотоника
Дисперсия на светлината през призма. Фотониката е наука за светлината (фотоните), нейното образуване, засичане и манипулиране чрез излъчване, предаване, модулиране, усилване и обработване.
Химическа физика
Химическата физика е научна област, изучаваща химичните процеси от гледна точка на физиката и с използване на техники от атомната и молекулярната физика и физиката на кондензираната материя.
Виж Физика/Раздели и Химическа физика
Черна дупка
accessdate.
Виж Физика/Раздели и Черна дупка
Ядрена физика
Ядрената физика е клон на физиката, изследващ ядрото на атома, най-често във връзка с ядрената енергия.
Виж Физика/Раздели и Ядрена физика
М-теория
Във физиката, М-теорията е основна теория, обединяваща петте теории на струните (теория на струните и теории на суперструните) бележещи последователни етапи в развитието на теоретичната физика.
Магнитохидродинамика
Слънцето е МХД система. Магнитохидродинамиката (МХД) (магнитофлуиддинамика или хидромагнетика), е академична дисциплина, която изучава динамиката на електропроводими флуиди.
Виж Физика/Раздели и Магнитохидродинамика
Молекула
Тримерно (ляво и център) и двумерно (дясно) представяне на молекулата на органичното съединение атисан (atisane) Молекулата (molecula, идва от moles — маса) е структура от атоми, свързани помежду си чрез химични връзки.
Молекулна физика
Молекулната физика е раздел от физиката, който изучава физичните свойства на телата, като разглежда техния молекулен строеж.
Виж Физика/Раздели и Молекулна физика
Инфлационна теория
#виж Инфлация (космология).
Виж Физика/Раздели и Инфлационна теория
Закон на Нютон за всеобщото привличане
#виж Закон за всеобщото привличане.
Виж Физика/Раздели и Закон на Нютон за всеобщото привличане
Звезда
Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.
Брана
---- Брана е пространствен обект, който се среща в теория на струните.
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Велико обединение
Под Велико обединение (също Теория на Великото обединение; Grand Unified Theory – GUT) се има предвид, която и да е от няколко сходни теории на обединеното поле, които предсказват, че при много високи енергии (над 10^ GeV), електромагнитното, слабото ядрено и силното ядрено взаимодействия се сливат в единно обединено поле.
Виж Физика/Раздели и Велико обединение
Гравитация
Гравитацията (също гравитационно взаимодействие, всемирно привличане, универсално притегляне; gravitas – „тежест“) е природно явление, в резултат на което всички обекти, притежаващи маса или енергия – включително планети, звезди, галактики и дори светлината – се привличат (или гравитират) един към друг.
Виж Физика/Раздели и Гравитация
Гравитационна сингулярност
Картинка на черната дупка (singularity – гравитационната сингулярност) Гравитационната сингулярност е място, в което според учените се нарушава непрекъснатостта на пространство-времето в теорията на относителността.
Виж Физика/Раздели и Гравитационна сингулярност
Гравитационна вълна
гравитационни кладенци и сливане в една по-голяма черна дупка, гравитационните вълни се разпространяват навън, докато черните дупки се въртят една около друга. Гравитационна вълна е термин във физиката, който представлява периодична промяна в кривината на пространство-времето, разпространяваща се като вълна, породена от силите на гравитационно привличане между масивни тела, движещи се с ускорение и водещо до промени в гравитационното поле.
Виж Физика/Раздели и Гравитационна вълна
Галактика
Сблъсък на галактики NGC 2207 и IC 2163. След милиарди години ще оцелее само едната от тях. Смята се, че по-голямата NGC 2207 (ляво) ще погълне по-малката IC 2163. Галактика (Γαλαξίας – Млечен път) е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма, а също и невидима тъмна материя.
Виж Физика/Раздели и Галактика
Дифракция
Дифракцията е отклонението на вълни от праволинейното им разпространение в пространството, проявяващо се най-силно при дължина на вълната, близка до размера на някаква нееднородност на средата.
Виж Физика/Раздели и Дифракция
Ефект на Казимир
Ефект на Казимир в квантовата теория на полето е налягането от привличането между две плоски, успоредни метални плочи, поставени много близо една до друга във вакуум.
Виж Физика/Раздели и Ефект на Казимир
Електромагнитно излъчване
Електромагнитното излъчване (ЕМИ) е разпространяваща се през пространството вълна с електрическа и магнитна компонента.
Виж Физика/Раздели и Електромагнитно излъчване
Електромагнетизъм
#виж Електромагнитно взаимодействие.
Виж Физика/Раздели и Електромагнетизъм
Елементарна частица
Във физиката на елементарните частици под елементарна частица се разбира частица, за която няма експериментални доказателства за наличието на вътрешна структура, т.е.
Виж Физика/Раздели и Елементарна частица
Лазер
Лазерни лъчи по време на концерт Лазерът (laser – light amplification by stimulated emission of radiation – усилване на светлина чрез стимулирано излъчване на радиация) е източник на монохроматична, кохерентна, насочена светлина.