По-бързо от браузъра!
11 отношения: Първа българска държава, Прабългарски родове, Паган, Никифор Констатинополски, Умор, Български владетели, Византия, Дунав, Йордан Андреев, 766, 767.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Токту и Първа българска държава · Виж повече »
Прабългарски родове
От Именника на българските ханове и от някои възпоменателни надписи са известни имената на няколко прабългарски рода.
New!!: Токту и Прабългарски родове · Виж повече »
Паган
Пага̀н е български владетел, управлявал България от 767 до 768 г.
New!!: Токту и Паган · Виж повече »
Никифор Констатинополски
#пренасочване Никифор I Константинополски.
New!!: Токту и Никифор Констатинополски · Виж повече »
Умор
Умо̀р е монарх, управлявал България едва за 40 дни през 766 г.
New!!: Токту и Умор · Виж повече »
Български владетели
Няма описание.
New!!: Токту и Български владетели · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Токту и Византия · Виж повече »
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
New!!: Токту и Дунав · Виж повече »
Йордан Андреев
Йордан Киров Андреев е български професор, историк, медиевист.
New!!: Токту и Йордан Андреев · Виж повече »
766
Няма описание.
New!!: Токту и 766 · Виж повече »
767
Няма описание.
New!!: Токту и 767 · Виж повече »
