9 отношения: Кралство Унгария, Кралство Босна, Първа българска държава, Османската империя, Тузла, Бан (титла), Босна (област), Босненска бановина, Византия.
Кралство Унгария
Герб на Кралство Унгария, включващ гербовете на съставните исторически земи Кралство Унгария (Magyar Királyság; Regnum Hungariae; Königreich Ungarn; Uhorské kráľovstvo; Kraljevina Ugarska; Краљевина Угарска; Regatul Ungariei) е многонационална държава в Централна Европа, съществувала от 1000 до 1918 г.
New!!: Соли и Кралство Унгария · Виж повече »
Кралство Босна
#пренасочване Босненско кралство.
New!!: Соли и Кралство Босна · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Соли и Първа българска държава · Виж повече »
Османската империя
#виж Османска империя.
New!!: Соли и Османската империя · Виж повече »
Тузла
Тузла (Tuzla, името идва от турски език, в превод tuzu значи „сол“) е град в североизточната част на Босна и Херцеговина, административен център на Тузлански кантон.
New!!: Соли и Тузла · Виж повече »
Бан (титла)
Бан е средновековна титла на владетел (или управител) на област главно при южните славяни, както и в Унгарското кралство, Хърватия, Трансилвания, Влашко и Албания.
New!!: Соли и Бан (титла) · Виж повече »
Босна (област)
#пренасочване Босна.
New!!: Соли и Босна (област) · Виж повече »
Босненска бановина
Босненската бановина (Bosanska banovina) е средновековна държава в Югоизточна Европа през XII-XIV век.
New!!: Соли и Босненска бановина · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Соли и Византия · Виж повече »