По-бързо от браузъра!
40 отношения: Крит, Киевска Рус, Кордовски халифат, Константин Лакапин, Константинопол, Първа българска държава, Първо българско царство, Петър I (България), Олга Киевска, Абдикация, Александър (Византийска империя), Анастасо-Теофано, Николай Мистик, Роман I Лакапин, Роман II (Византийска империя), Роман Лакапин, Стефан Лакапин, Свещена Римска империя, Сирия, Симеон I, Тракия, Христофор Лакапин, Македонска династия, Месопотамия, Испания, Император на Византия, За управлението на империята, За церемониите, Зоя Карбонопсина, Багренородни, Василевс, Византия, Гръцки огън, Ефрат, Елада, Елена Лакапина, Лъв VI Философ, Лъв Фока, 913, 959.
Крит
Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.
New!!: Константин VII Багренородни и Крит · Виж повече »
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
New!!: Константин VII Багренородни и Киевска Рус · Виж повече »
Кордовски халифат
Ко́рдовският халифат (929 – 1031) е средновековна мюсюлманска държава, разположена на територии от днешна Испания и Португалия.
New!!: Константин VII Багренородни и Кордовски халифат · Виж повече »
Константин Лакапин
Константин Лакапин (или Константин VIII Лакапин, но много рядко срещано,; † 946/948) е византийски император (упр. 924 – 945), съуправител с баща си Роман I Лакапин и братята си.
New!!: Константин VII Багренородни и Константин Лакапин · Виж повече »
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
New!!: Константин VII Багренородни и Константинопол · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Константин VII Багренородни и Първа българска държава · Виж повече »
Първо българско царство
#пренасочване Първа българска държава.
New!!: Константин VII Багренородни и Първо българско царство · Виж повече »
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
New!!: Константин VII Багренородни и Петър I (България) · Виж повече »
Олга Киевска
Княгина Олга заедно със свитата си в Константинопол. Олга (Ольга; Helga); с християнско име Елена e киевска княгиня – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г.
New!!: Константин VII Багренородни и Олга Киевска · Виж повече »
Абдикация
Абдикация (abdicatio) или абдикиране е акт на доброволен отказ от заеман официален пост, особено отказването на владетел от трона.
New!!: Константин VII Багренородни и Абдикация · Виж повече »
Александър (Византийска империя)
Александър или Александър III (Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок.
New!!: Константин VII Багренородни и Александър (Византийска империя) · Виж повече »
Анастасо-Теофано
Теофанό (Θεοφανώ), по рождение Анастасό (Αναστασώ), е византийска императрица, съпруга на първо на император Роман II от Македонската династия, а след убийството му – на заменилия го на престола Никифор II Фока.
New!!: Константин VII Багренородни и Анастасо-Теофано · Виж повече »
Николай Мистик
#виж Николай I Мистик.
New!!: Константин VII Багренородни и Николай Мистик · Виж повече »
Роман I Лакапин
Роман I Лакапин (Ρωμανός Α΄ Λακαπήνος; Romanus I Lecapenus) е византийски император от 920 до детронирането си на 16 декември 944 година.
New!!: Константин VII Багренородни и Роман I Лакапин · Виж повече »
Роман II (Византийска империя)
Роман II (Ρωμανός Β΄; * 938; † 963) е византийски император (василевс), управлявал Византия от 9 ноември 959 до смъртта си на 15 март 963.
New!!: Константин VII Багренородни и Роман II (Византийска империя) · Виж повече »
Роман Лакапин
#виж Роман I Лакапин.
New!!: Константин VII Багренородни и Роман Лакапин · Виж повече »
Стефан Лакапин
Стефан Лакапин е византийски император, съвладетел с баща си Роман I и братята си.
New!!: Константин VII Багренородни и Стефан Лакапин · Виж повече »
Свещена Римска империя
Свещената Римска империя (Sacrum Romanum Imperium; Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.
New!!: Константин VII Багренородни и Свещена Римска империя · Виж повече »
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
New!!: Константин VII Багренородни и Сирия · Виж повече »
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
New!!: Константин VII Багренородни и Симеон I · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Константин VII Багренородни и Тракия · Виж повече »
Христофор Лакапин
Христофор Лакапин е византийски император, обявен за кесар и съимператор от баща си Роман I Лакапин заедно с Константин VII.
New!!: Константин VII Багренородни и Христофор Лакапин · Виж повече »
Македонска династия
Македонска династия е византийска династия, управлявала Византия от 867 година до 1056 г., когато настъпва и културният Византийски ренесанс.
New!!: Константин VII Багренородни и Македонска династия · Виж повече »
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
New!!: Константин VII Багренородни и Месопотамия · Виж повече »
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан. С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави. Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. правят икономиката на страната 13-а в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.
New!!: Константин VII Багренородни и Испания · Виж повече »
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
New!!: Константин VII Багренородни и Император на Византия · Виж повече »
За управлението на империята
„За управлението на империята“ (De Administrando Imperio, Πρὸς τὸν ἴδιον υἱὸν Ρωμανόν, „Съвети към моя син Роман“) е съчинение на византийския император Константин VII Багренородни, писано между 948 и 952 година, и предназначено за лично или поверително ползване от/в имперския двор и канцелария.
New!!: Константин VII Багренородни и За управлението на империята · Виж повече »
За церемониите
Книга за церемониите (De cerimoniis aulae byzantinae) е сборник, съставен за византийския василевс Константин Багренородни (913 – 959) и частично преработен или допълнен при Никифор II Фока (963 – 969).
New!!: Константин VII Багренородни и За церемониите · Виж повече »
Зоя Карбонопсина
Зоя Карбонопсина (Ζωή Καρβωνοψίνα, Зоя Въгленоока или Черноока) е византийска императрица, четвърта съпруга на император Лъв VI Философ.
New!!: Константин VII Багренородни и Зоя Карбонопсина · Виж повече »
Багренородни
Багренородни (Πορφυρογέννητος) или още Порфирогенит е прозвище към името на византийски императори.
New!!: Константин VII Багренородни и Багренородни · Виж повече »
Василевс
АнтиохI с надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΝΤΙΟΧΟΥ („василевс Антиох“) Василевс (βασιλεύς; βασιλιάς) е антична и средновековна гръцка титла, с която се обозначават микенските, архаичните, класическите и елинистическите владетели в Древна Гърция, както и монарха на Източната Римска империя след първата третина на VII в.
New!!: Константин VII Багренородни и Василевс · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Константин VII Багренородни и Византия · Виж повече »
Гръцки огън
Използване на гръцки огън – миниатюра от Йоан Скилица Гръцкият огън е оръжие, използвано от Източната Римска империя.
New!!: Константин VII Багренородни и Гръцки огън · Виж повече »
Ефрат
Ефрат (Εὐφράτης; Fırat, Фърат; الفرات, Ал-Фурат; на асирийски език ܦܪܬ Pǝrāt, Եփրատ Ep’rat, Firat) е река в Турция, Сирия и Ирак, най-голямата в Западна Азия, лява съставяща на Шат ал-Араб.
New!!: Константин VII Багренородни и Ефрат · Виж повече »
Елада
Елада в зелено, макар че Тесалия не попада в обхвата ѝ. Елада (Ελλάδα, катаревуса Ελλάς) е ендоним за родната страна на гърците, за разлика от екзонима им гърци.
New!!: Константин VII Багренородни и Елада · Виж повече »
Елена Лакапина
Елена Лакапина (* ок. 910; † 19 септември 961 г.) е византийска императрица, съпруга на император Константин VII Багренородни.
New!!: Константин VII Багренородни и Елена Лакапина · Виж повече »
Лъв VI Философ
Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.
New!!: Константин VII Багренородни и Лъв VI Философ · Виж повече »
Лъв Фока
Лъв Фока Стари (Λέων Φωκᾶς, fl. 900 – 919) e висш византийски военачалник от X в.
New!!: Константин VII Багренородни и Лъв Фока · Виж повече »
913
Няма описание.
New!!: Константин VII Багренородни и 913 · Виж повече »
959
Няма описание.
New!!: Константин VII Багренородни и 959 · Виж повече »
