Отваряне в Google MapsСъдържание
16 отношения: Крушово и борбите му за свобода, Крушево (град), Крушево (община), Константинопол, Прилеп (град), Пелагония, Османска империя, Никола Киров, Свети Илия (Алданци), Северна Македония, Македонци (нация), Македония. Етнография и статистика, Живко Янкуловски, Васил Кънчов, Димитър Гаджанов, Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
- Села в община Крушево
Крушово и борбите му за свобода
„Крушово и борбите му за свобода“ е книга на Никола Киров - Майски, излязла на български език в 1935 година в София.
Виж Алданци и Крушово и борбите му за свобода
Крушево (град)
Крушево (името се среща често и като Крушово, Крушево; Crushuva, Крушува, Κρούσοβο, Крусово, Crușova, Крушова) е град в Северна Македония, център на община Крушево.
Крушево (община)
Крушево (Општина Крушево) е община, разположена в централната част на Северна Македония със седалище в едноименния град Крушево.
Виж Алданци и Крушево (община)
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Пелагония
Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Северна Македония и Гърция Пелагония (Пелагонија) или Прилепското, Битолското (Северна Македония) и Леринското поле (Гърция), наричани от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Северна Македония - северната част и Република Гърция – южната.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Алданци и Османска империя
Никола Киров
Никола Киров Трайков, известен като Майски, Ноги, Орлов и Гарибалди, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Свети Илия (Алданци)
„Свети Илия“ („Свети Илија“) е възрожденска православна църква в прилепското село Алданци, югозападната част на Северна Македония.
Виж Алданци и Свети Илия (Алданци)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Алданци и Северна Македония
Македонци (нация)
Македонците (македонци), наричани понякога славомакедонци, съгласно идеологията на македонизма са славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност.
Виж Алданци и Македонци (нация)
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Алданци и Македония. Етнография и статистика
Живко Янкуловски
Живко Янкуловски (Живко Јанкуловски) е политик от Северна Македония, ресорен вицепремиер на земеделието и образованието в правителството на Никола Груевски от НСДП и заместник-председател на НСДП.
Виж Алданци и Живко Янкуловски
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Димитър Гаджанов
Димитър Г.
Виж Алданци и Димитър Гаджанов
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Алданци и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника