Съдържание
89 отношения: Каварненско въстание, Константин Рудановски, Първа атака на Плевен, Пьотър Редкин, Пьотър Святополк-Мирски, Пьотър Федоров, Превземане на Одрин, Пордим, Петър Логинов, Пенчо Славейков, Освобождение на България, Освобождение на Бяла, Осман паша, Османска империя, Обсада на Плевен, Обсади на Карс (1877), Опълченците на Шипка, Архитектурен комплекс „Музей на религиите“, Алфонс Буш, Александър Пантелеев, Александър Богориди, Алексей Апостол, Андрей Всеволожски, Апостол Маргарит, Национално знаме на България, Никола Иванов (генерал), Николай Криденер, Николай Подвалнюк, Николай Столетов, Николай Савойски, Николай Шлитер, Румънски мавзолей (Гривица), Румъния, Сюлейман паша, Смъртта на Ахил, Соколски манастир, Сопот, Сергей Кушелев, Сергей Лукиянов, Трета атака на Плевен, Телефон, Фьодор Радецки, Цариградска конференция, Шипченска битка (юли 1877), Шипченска битка (септември 1877), Шипченска битка (август 1877), Шейновска битка, Марин Маринов (офицер), Михаил Скобелев, Михаил Маслов, ... Разширете индекс (39 Повече ▼) »
Каварненско въстание
Башибозук, документална снимка от времето на Освободителната война 1877 – 1878 г. Каварненското въстание е въстание в периода 25 юни – 24 юли 1877 г.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Каварненско въстание
Константин Рудановски
Константин Адрианович Рудановски (Константин Адрианович Рудановский; остар. Константинъ Адріановичъ Рудановскій) е руски и български офицер, подполковник от българската войска и генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877 – 1878), командир на 6-и пехотен търновски полк от българската земска войска и командир на 2-ра бригада от 1-ва гвардейска пехотна дивизия от руската имперска войска.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Константин Рудановски
Първа атака на Плевен
Първа атака на Плевен поставя началото на пет месечни кръвопролитни битки за овладяването на града.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Първа атака на Плевен
Пьотър Редкин
Пьотър Тимофеевич Редкин (Петр Тимофеевич Редькин) е руски офицер, генерал от пехотата.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Пьотър Редкин
Пьотър Святополк-Мирски
Пьотър Дмитриевич Святополк-Мирски (Пётр Дмитриевич Святополк-Мирский) е руски офицер, генерал от кавалерията.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Пьотър Святополк-Мирски
Пьотър Федоров
Пьотър Петрович Федоров (Пётр Петрович Федоров) е руски и български военен деец, подполковник от българската и генерал-лейтенант от руската армия, участник в Руско-турската (1877 – 1878) и Руско-японската война (1904 – 1905), командир на 5-и пехотен дунавски полк в периода (12 октомври 1884 – 13 септември 1885).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Пьотър Федоров
Превземане на Одрин
Превземането на Одрин е действие на авангарда на Южния отряд срещу разпокъсани османски подразделения и бежанци през Руско-турската война (1877-1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Превземане на Одрин
Пордим
По̀рдим е град в Северна България.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Пордим
Петър Логинов
Пьотър (Петър) Петр ович Логинов (Петр Петрович Логинов) е руски офицер, генерал-лейтенант.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Петър Логинов
Пенчо Славейков
Пенчо Петков Славейков е български поет.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Пенчо Славейков
Освобождение на България
Освобождението на България обхваща събитията, свързани с възстановяването на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Освобождение на България
Освобождение на Бяла
Освобождение на Бяла е действие на авангардни части на Русчушкия отряд по направлението Свищов-Русе.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Освобождение на Бяла
Осман паша
Осман паша (Гаази Осман Нури паша) е османски офицер (мушир), участник в руско-турската война от 1877 – 1878 година и военен министър (1878 – 1885).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Осман паша
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Османска империя
Обсада на Плевен
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Обсада на Плевен
Обсади на Карс (1877)
Обсади на Карс са две операции на руските войски през май-юни и през октомври-ноември 1877 г., завършили с превземането на Карс и трайното му присъединяване към Руската империя.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Обсади на Карс (1877)
Опълченците на Шипка
„Опълченците на Шипка“ (известно и като „О, Шипка!“) е ода на българския писател класик Иван Вазов.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Опълченците на Шипка
Архитектурен комплекс „Музей на религиите“
Архитектурен комплекс „Музей на религиите“ е музей в Стара Загора.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Архитектурен комплекс „Музей на религиите“
Алфонс Буш
Алфонс Иванович Буш (Альфонс Иванович Буш) е руски, офицер, генерал-лейтенант и български офицер, полковник.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Алфонс Буш
Александър Пантелеев
Александър Илич Пантелеев,(Александр Ильич Пантелеев) е руски генерал-лейтенант, генерал-адютант, генерал от пехотата, командир на отделния корпус на жандармерията, военен генерал-губернатор на Иркутск, участник в Руско-турската война 1877-1878 г..
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Александър Пантелеев
Александър Богориди
Княз Александър (Алеко) Стефанов Богориди (Αλέξανδρος Βογορίδης, Александрос Вогоридис, Aleko Paşa, Алеко паша) е османски политик от български произход, първият областен управител на Източна Румелия (1879 – 1884).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Александър Богориди
Алексей Апостол
Майор Алексей Апостол (с рождено име Апостол) е финландски диригент от български произход, един от основоположниците на финландската военна музика.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Алексей Апостол
Андрей Всеволожски
Андрей Димитриевич Всеволожски (Андрей Дмитриевич Всеволожский) е руски офицер, генерал-лейтенант.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Андрей Всеволожски
Апостол Маргарит
Апостол Маргарит (на румънски и Apostol Mărgărit; Απόστολος Μαργαρίτης) е арумънски просветен деец, вдъхновител на румънската пропаганда в Македония.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Апостол Маргарит
Национално знаме на България
Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Национално знаме на България
Никола Иванов (генерал)
Никола Иванов Иванов е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894 – 1896 година и министър на войната (1896 – 1899).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Никола Иванов (генерал)
Николай Криденер
барон Николай Павлович Криденер (Николай Павлович Криденер, нем. Nikolai Karl Gregor von Krüdener) е руски барон, офицер, генерал от пехотата.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Николай Криденер
Николай Подвалнюк
Николай Иванович Подвалнюк (Николай Иванович Подвальнюк, остар.) е руски и български офицер, генерал от инфантерията от руската имперска войска и капитан от Българската земска войска, офицер от Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японска война (1904 – 1905), командир на дружини от българската земска войска и първи командир на 3-та пеша бригада.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Николай Подвалнюк
Николай Столетов
Николай Григориевич Столетов (Николай Григорьевич Столетов) е руски офицер, генерал от пехотата.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Николай Столетов
Николай Савойски
Николай Василиевич Савойски (Николай Васильевич Савойский) е руски офицер, генерал-лейтенант.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Николай Савойски
Николай Шлитер
Николай Петрович Шлитер (Николай Петрович Шлиттер) е руски офицер, полковник.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Николай Шлитер
Румънски мавзолей (Гривица)
Румънският мавзолей (Mausoleul român din satul Grivița) е православен храм-костница в плевенското село Гривица, България, построен в памет на загиналите румънски офицери и войници в Битката при Гривица в 1877 година по време на Руско-турската война.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Румънски мавзолей (Гривица)
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Румъния
Сюлейман паша
Сюлейман Хюсню паша (Süleyman Hüsnü Paşa) е висш османски офицер, Мушир (Müşîr), отговаря на чин маршал маршал в Османската империя.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Сюлейман паша
Смъртта на Ахил
„Смъртта на Ахил“ (Смерть Ахиллеса) е историко-приключенски криминален роман от руския писател Борис Акунин, издаден през 1998 г.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Смъртта на Ахил
Соколски манастир
Соколският манастир „Успение Богородично“, наричан още Габровско-Соколски или Габровски манастир, е действащ девически манастир на Българската православна църква, намиращ се в Северна България, близо до Габрово.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Соколски манастир
Сопот
Сопот е град в Централна България, област Пловдив.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Сопот
Сергей Кушелев
Сергей Андреевич Кушелев (Сергей Андреевич Кушелев) е руски офицер, щабскапитан от Лейбгвардейски Измайловски полк.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Сергей Кушелев
Сергей Лукиянов
Сергей Иванович Лукиянов (Сергей Иванович Лукьянов) е руски юрист.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Сергей Лукиянов
Трета атака на Плевен
Третата атака на Плевен е етап от развитието на Руско-турска война (1877–1878) и последният най-кръвопролитен опит за превземането на Плевен.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Трета атака на Плевен
Телефон
Настолен телефон с клавиатура Телефон (τῆλε – „далече“ и φωνή – „звук“) е телекомуникационен апарат, който предава и получава звук, най-често човешки глас, на големи разстояния.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Телефон
Фьодор Радецки
Фьодор Фьодорович Радецки (Фёдор Фёдорович Радецкий) е руски офицер, генерал от пехотата.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Фьодор Радецки
Цариградска конференция
Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи Цариградската посланическа конференция е конференция на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта, провела се в периода 23 декември 1876 г.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Цариградска конференция
Шипченска битка (юли 1877)
Шипченската битка от юли 1877 г. е първата борба в Шипченския проход.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Шипченска битка (юли 1877)
Шипченска битка (септември 1877)
Шипченска битката на 5/17 септември 1877 г.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Шипченска битка (септември 1877)
Шипченска битка (август 1877)
Шипченската битка (август 1877) на 9 – 14 / 21 – 26 август 1877 г.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Шипченска битка (август 1877)
Шейновска битка
Шейновската битка е заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Шейновска битка
Марин Маринов (офицер)
Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, герой от Сръбско-българската война (1885).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Марин Маринов (офицер)
Михаил Скобелев
Михаил Дмитриевич Скобелев (от руски: Михаи́л Дми́триевич Ско́белев) е руски офицер, генерал от пехотата.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Михаил Скобелев
Михаил Маслов
Михаил Николаевич Маслов (Михаил Николаевич Маслов) е руски офицер, генерал-лейтенант.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Михаил Маслов
История на Сърбия
Славянската прародина на сърбите, известна като Бела Сърбия или Бойка, се е намирала в Бохемия или Галиция.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и История на Сърбия
Иван Райнов
Иван Николов Райнов е български деец на националноосвободителното движение от Македония.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Иван Райнов
Иван Богоров
Иван Андреев Богóров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество (дн.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Иван Богоров
Иван Лесовой
Иван Мартинович Лесовой е руски офицер, генерал-майор.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Иван Лесовой
Илиодор Горонович
Илиодор Софрониевич Горонович е руски офицер, полковник.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Илиодор Горонович
Желю войвода
Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и националреволюционер.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Желю войвода
Знаме на Самарска област
Знамето на Самарска област е държавен символ на едноименния субект от Руската федерация.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Знаме на Самарска област
Българско опълчение
Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Съставът му включва български доброволци – войници, българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Българско опълчение
Батак
Батак е град в Южна България.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Батак
Битка при Къзъл тепе
Битка при Къзъл Тепе е част от отбранителните действия на Действуващия Руски корпус на Кавказкия фронт по време на Руско-турската война (1877-1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Къзъл тепе
Битка при Каратаир
Битка при Каратаир е опит на османското командване след освобождаването на Пазарджик да забави руското настъпление по направлението Пловдив-Одрин.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Каратаир
Битка при Пазарджик
Битка при Пазарджик е опит на османското командване да забави руското настъпление по направлението Пазарджик-Пловдив-Одрин, след освобождението на София и битката при Шейново.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Пазарджик
Битка при Пловдив
Битка при Пловдив е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след освобождението на София и поражението при село Шейново.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Пловдив
Битка при Аладжа
Битката при Аладжа или Битка при Авлиар-Аладжакската позиция, е преломна във военните действия на Кавказкия фронт от Руско-турската война (1877-1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Аладжа
Битка при Никопол (1877)
Битка при Никопол е втората по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Никопол (1877)
Битка при Стара Загора
Битката при Стара Загора е между част от Предния руски отряд и Централната турска армия по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Стара Загора
Битка при Свищов
Битка при Свищов е десант на Действащата руска армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов в Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Свищов
Битка при Ташкесен
Битката при Ташкесен (днешно с. Саранци) е част от изтласкването на Орханийската османска армия от Арабаконашката позиция по време на зимното преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Ташкесен
Битка при Харманли
Битката при Харманли е действие на авангарда Южния отряд срещу разпокъсани османски подразделения и бежанци през Руско-турската война (1877-1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Харманли
Битка при Гривица (7/19 октомври 1877)
Битката при Гривица е етап от развитието на Руско-турска война (1877–1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Гривица (7/19 октомври 1877)
Битка при Горни Дъбник
Битка при Горни Дъбник е действие на руското командване за прекъсване на комуникационната и снабдителната линия на Западната турска армия и затваряне на блокадния пръстен около Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Горни Дъбник
Битка при Долна Митрополия
Битка при Долна Митрополия е последният етап от Обсадата на Плевен.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Долна Митрополия
Битка при Долна Митрополия 19.09.1877
Битка при Долна Митрополия 19.09.1877 е между турските войски, изпратени за събиране на хранителни припаси, и руската и румънската кавалерия.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Долна Митрополия 19.09.1877
Битка при Дермендере, Караагач и Белащица
Битка при Дермендере, Караагач и Белащица по време е решителна за разгрома на остатъчната групировка на Сюлейман паша в Тракия.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Дермендере, Караагач и Белащица
Битка при Елена
Битка при Елена е последната настъпателна операция на Централната османска армия с командир Сюлейман паша в етапа на борбата за надмощие в Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Елена
Битка при Ловеч (1877)
Битката при Ловеч e част от борбата на Западния Руски отряд срещу Западната османска армия укрепена в Плевен.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Битка при Ловеч (1877)
Борис Караконовски
Борис Кочев Караконовски е български историк, етнограф и картограф.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Борис Караконовски
Борис Стефанов (дендролог)
Тодор Димитров (частно лесовъдство (горски култури), Темелко Иванчев (горска таксация, лесоустройство), Тома Захариев (общо лесовъдство), Методи Русков (общо лесовъдство) Борис Стефанов Попов е български ботаник дендролог, един от основоположниците на тази дисциплина в България, академик на Българската академия на науките.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Борис Стефанов (дендролог)
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Влашко
Горно Броди
Горно Броди (рядко Горни Брод, Άνω Βροντού, Ано Вронду) е село в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Горно Броди
Генчо Георгиев
Генчо Георгиев е български политик, привърженик на Народната партия, земевладелец, мелничар и търговец, общински съветник, помощник – кмет (1890 – 1892 г.) и кмет на Голема Кутловица (1887 – 1890 г.) и Фердинанд (1895 – 1896 г.) и (1896 – 1897 г.).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Генчо Георгиев
Ловеч
Ло̀веч е град в Централна Северна България.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и Ловеч
10 декември
10 декември е 344-тият ден в годината според григорианския календар (345-и през високосна година).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и 10 декември
11 септември
11 септември е 254-тият ден в годината според григорианския календар (255-и през високосна).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и 11 септември
17 януари
17 януари е 17-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и 17 януари
20 юли
20 юли е 201-вият ден в годината според григорианския календар (202-ри през високосна).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и 20 юли
30 юли
30 юли е 211-ият ден в годината според григорианския календар (212-и през високосна година).
Виж Руско-турска война (1877–1878) и 30 юли
31 януари
31 януари е 31-вият ден в годината според григорианския календар.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и 31 януари
9 януари
9 януари е 9-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Руско-турска война (1877–1878) и 9 януари