10 отношения: Кислород, Парамагнити, Атом, Антиферомагнетизъм, Намагнитване, Феромагнетизъм, Магнитостатика, Минерал, Метал, Диамагнетизъм.
Кислород
Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.
New!!: Парамагнетизъм и Кислород · Виж повече »
Парамагнити
#виж Парамагнетизъм.
New!!: Парамагнетизъм и Парамагнити · Виж повече »
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така. Черната линия долу вляво е мащабът – един ангстрьом (10-10 m или 100 pm). Атомът (ἄτομος – „неделим“) е основната градивна частица на веществото и се състои от плътно централно ядро с положителен електричен заряд, заобиколено от облак отрицателно заредени електрони.
New!!: Парамагнетизъм и Атом · Виж повече »
Антиферомагнетизъм
Антиферомагнетизъм е магнитно състояние на веществата, при което магнитните моменти на съседните частици се ориентират противоположно (неуспоредно), което води до много ниско намагнитване на цялото тяло.
New!!: Парамагнетизъм и Антиферомагнетизъм · Виж повече »
Намагнитване
Намагнитването е свойство на някои материали, (напр. магнити), което определя степента на въздействие върху последните от приложено от външен източник магнитно поле или определя магнитното поле, което материалната среда сама създава.
New!!: Парамагнетизъм и Намагнитване · Виж повече »
Феромагнетизъм
Магнит с дължина около 3 см от Алнико – сплав от желязо, алуминий, никел и кобалт. Формата на подкова сближава северния и южния полюс на магнита, създавайки силно магнитно поле между тях. Металната пластина между полюсите в долната част се нарича „пазител“. Оставя се върху магнита, когато не се използва, за да се предотвратява размагнитването на магнита. Създавайки затворена магнитна верига, тя засилва магнитния поток в магнита, което прави по-трудно за механични удари или високи температури да рандомизират магнитните домейни на метала. Феромагнетизмът е механизъм, чрез който някои материали (например желязото) се превръщат в постоянни магнити.
New!!: Парамагнетизъм и Феромагнетизъм · Виж повече »
Магнитостатика
Магнитостатиката е раздел от класическата електродинамика, който изследва взаимодействието на постоянните токове чрез постоянното магнитно поле, създадено от тях, и методите за изчисляване на магнитното поле в този случай.
New!!: Парамагнетизъм и Магнитостатика · Виж повече »
Минерал
Сбирка от минерали в Природонаучния музей в Берлин Смес от кристали на елбаит, лепидолит и кварц Рутил с хематит Минералите са твърди природни, неорганични, по-рядко органични обекти, с определена структура и химичен състав, образувани при определени физикохимични условия в резултат на различни геоложки процеси.
New!!: Парамагнетизъм и Минерал · Виж повече »
Метал
Желязото, на снимката във вид на фрагменти и кубче с обем 1 cm3, е пример за химичен елемент, който е метал Метална сосиера, изработена от неръждаема стомана – сплав, съставена главно от желязо, въглерод и хром Металите („мина, метал“) са група вещества, които в чист вид имат блестяща повърхност и провеждат относително добре електричество и топлина.
New!!: Парамагнетизъм и Метал · Виж повече »
Диамагнетизъм
Диамагнетѝк е вещество, което поставено във външно магнитно поле се намагнетизира в посока обратна на това поле.
New!!: Парамагнетизъм и Диамагнетизъм · Виж повече »