Съдържание
20 отношения: Кръстатият дъб, Кокаляне, Кокаляне (пояснение), Панчаревски манастир, Панчаревски пролом, Панчарево (район), Плана, Свети Архангел Михаил, Софийска Света гора, Софийска епархия, Списък с манастири на Българската православна църква, Теоктист Димитров, Урвич (Кокалянски), Урвички манастир, Манастирище (връх), Искър, Железнишка река, Железница (област София), Йоан Кратовски, Йоан Варненски и Великопреславски.
Кръстатият дъб
Кръстатият дъб е вековно дърво в Плана планина, над Кокалянския манастир, България.
Виж Кокалянски манастир и Кръстатият дъб
Кокаляне
Кока̀ляне е село в район „Панчарево“ на Столична община, област София.
Виж Кокалянски манастир и Кокаляне
Кокаляне (пояснение)
Кокаляне може да се отнася за.
Виж Кокалянски манастир и Кокаляне (пояснение)
Панчаревски манастир
Панчаревският или Урвичкият манастир „Свети Николай Летни“ е действащ манастир без монаси на Българската православна църква, част от Софийската Мала Света гора.
Виж Кокалянски манастир и Панчаревски манастир
Панчаревски пролом
Панчаревският пролом (наричан още Урвички пролом и Урвичко дефиле) е дълбок и тесен пролом в горното течение на река Искър, на територията на Столична община.
Виж Кокалянски манастир и Панчаревски пролом
Панчарево (район)
Панчаревското езеро Средновековната крепост Урвич „Панчарево“ е най-големият по територия административен район на Столична община с площ от 364 743 дка.
Виж Кокалянски манастир и Панчарево (район)
Плана
Плана е малка и средна по височина планина в Западна България, разположена в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица.
Виж Кокалянски манастир и Плана
Свети Архангел Михаил
Свети Архангел Михаил може да се отнася за.
Виж Кокалянски манастир и Свети Архангел Михаил
Софийска Света гора
Софийската (Mала) Света гора или Средецка Мала Света гора е средновековен комплекс от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси, развил се в околностите на София и заобикалящите я планини в епохата на Второто българско царство в периода 1185 – 1417 г.
Виж Кокалянски манастир и Софийска Света гора
Софийска епархия
Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.
Виж Кокалянски манастир и Софийска епархия
Списък с манастири на Българската православна църква
Манастирите под управлението на Българската православна църква са 215, от които 122 действащи.
Виж Кокалянски манастир и Списък с манастири на Българската православна църква
Теоктист Димитров
Теоктист е български православен духовник, представител на българския патриархпри патриарха на Москва и цяла Русия.
Виж Кокалянски манастир и Теоктист Димитров
Урвич (Кокалянски)
Паметникът край пътя до крепостта: ''„Урвич, 1382 – 1389. Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители.
Виж Кокалянски манастир и Урвич (Кокалянски)
Урвички манастир
#виж Кокалянски манастир.
Виж Кокалянски манастир и Урвички манастир
Манастирище (връх)
Манастирище е най-високият връхна българската планина Плана.
Виж Кокалянски манастир и Манастирище (връх)
Искър
Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България Река Искър при с. Герман Река Искър в района на град Мездра Искър (в античността) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен.
Виж Кокалянски манастир и Искър
Железнишка река
Железнишка река, или река Железница (известна още като Селска река, Стамболова река и Ведена) е река в Западна България, област София, ляв приток на река Искър.
Виж Кокалянски манастир и Железнишка река
Железница (област София)
Село Железница Железница е планинско село, разположено в източните склонове на Витоша на територията на район Панчарево, Столична община.
Виж Кокалянски манастир и Железница (област София)
Йоан Кратовски
Йоан Кратовски е виден български книжовник и орнаментатор от XVI век, чиито творби са популярни в Западна България и са оказали силно влияние върху западнобългарските калиграфски центрове.
Виж Кокалянски манастир и Йоан Кратовски
Йоан Варненски и Великопреславски
Йоан Варненски и Великопреславски е висш български духовник, който от 22 декември 2013 година е варненски и великопреславски митрополит на Българската православна църква.