Съдържание
18 отношения: Ану, Нингал, Статуя на София, Син (митология), Списък на божества от шумеро-акадската митология, Урук, Шумер, Язълъкая, Ме, Месанепада, Месопотамия, Ищар, Галлу, Гилгамеш, Думузи, Ерешкигал, Енхедуана, Лилиту.
Ану
Ан (от шумерски: небе) или Ану (акадски) е небесен бог, бог на рая, господар на съзвездията, крал на боговете, духовете и демоните в шумерската и акадската митология и по-късно в Асирийската и Вавилонската.
Виж Инана и Ану
Нингал
Нингал (от шумерски – „Велика господарка“) е шумерска богиня.
Виж Инана и Нингал
Статуя на София
Статуята на София е 24-метров монумент, посветен на град София, поставен в чест на настъпването на третото хилядолетие.
Син (митология)
Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от Ишкун-Си, около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най-вероятно е Ур-Наму, полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от ламма.
Списък на божества от шумеро-акадската митология
В списъкъка са включени различни богове, демони и герои, а също локации и абстрактни понятия от шумеро-акадската митология.
Виж Инана и Списък на божества от шумеро-акадската митология
Урук
Градовете в Месопотамия през II хил. пр. Хр. Керамична плочка от Урук, III хил. пр. Хр. Урук (на шумерски Unug, библ. Erech)Trevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.
Виж Инана и Урук
Шумер
Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.
Виж Инана и Шумер
Язълъкая
Каменна резба, показваща бог Шарума и крал Тудхалия около 1250 – 1220 г. пр.н.е. Язълъкая (Yazılıkaya, в превод „написан камък“) е светилище в Хатуша, столица на Хетското царство, днес във вилает Чорум, Турция.
Виж Инана и Язълъкая
Ме
В шумерската митология ме (шумерски, /me/ или /mi/) или ŋe (/ŋе/) или парсу (акадски) са законите и правилата на боговете, божествени, тайнствени сили, даващи основата на онези социални институции, религиозни практики, технологии, поведения и човешки състояния, които правят цивилизацията възможна, каквито представи са имали шумерите за нея.
Виж Инана и Ме
Месанепада
Месанепада (шум. „Мъж (или герой) избран от небето“) – цар (лугал) на Ур, в периода 2563 – 2524 г.
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Ищар
Ищар-Инана Възстановка на храма на Ищар с храмов инвентар и статуетки на молещи се. Ашур, ок. 2400 г. пр. н. е., Музей Пергамон, Берлин Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин.
Виж Инана и Ищар
Галлу
Месопотамски митологичен демон В Шумерската и Акадската митология (Вавилон и Асирия) Галлу (демонът галлу или галла (на акадски: gallû) е велик подземен демон. Демоните Галлу отвежда жертвите от злополуки в подземния свят.
Виж Инана и Галлу
Гилгамеш
Гилгамеш е шумерски и акадски митологико-епичен герой.
Виж Инана и Гилгамеш
Думузи
Думузи (от шумерски – „истински син“), Дуузу (акадски), Таммуз (във Вавилон) е шумеро-акадски бог-пастир и бог на вегетацията.
Виж Инана и Думузи
Ерешкигал
Ерешкигал в месопотамската митология е повелителка на Иркала – земята на мъртвите или подземния свят.
Енхедуана
Енхедуана (En-hedu-ana) (2285 г. пр.н.е. – 2250 г. пр.н.е.), също и като Енхедуанна, означаващо „повелителка, принадлежаща на Ану“ или „висша жрица, принадлежаща на Ану“ (Ану – небето, небесата, рая) е била акадска жрица на Луната или Нанна в Ур.
Лилиту
Лилиту (л ɪ л ɪ θ; לִילִית – Лилит) е фигура в еврейската митология.
Виж Инана и Лилиту
Известен като Инанна.