Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Наум Охридски

Index Наум Охридски

Свети Наум Охридски или Преславски е средновековен български богослов, книжовник и светец.

26 отношения: Католическа църква, Кирил и Методий, Климент Охридски, Първа българска държава, Първо Наумово житие, Православна църква, Преславска книжовна школа, Плиска, Охридска книжовна школа, Ангеларий, Неделево, Рим, Съединение (община), Средновековие, Свети Наум (манастир), Свети Сава Седмочисленик, София, Седмочисленици, Мизия, Второ Наумово житие, Великоморавия, Горазд, Германци, Дружба (квартал на София), 23 декември, 5 януари.

Католическа църква

Католическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 млрд.

New!!: Наум Охридски и Католическа църква · Виж повече »

Кирил и Методий

''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.

New!!: Наум Охридски и Кирил и Методий · Виж повече »

Климент Охридски

Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.

New!!: Наум Охридски и Климент Охридски · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

New!!: Наум Охридски и Първа българска държава · Виж повече »

Първо Наумово житие

Първото Наумово житие е старобългарско агиографско произведение - най-старото житие на българския средновековен учен, книжовник и светец Наум Охридски.

New!!: Наум Охридски и Първо Наумово житие · Виж повече »

Православна църква

Православната църква, наричана още Източноправославна църква, е втората най-голяма християнска общност, наброяваща приблизително 225 000 000 членове.

New!!: Наум Охридски и Православна църква · Виж повече »

Преславска книжовна школа

Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.

New!!: Наум Охридски и Преславска книжовна школа · Виж повече »

Плиска

Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.

New!!: Наум Охридски и Плиска · Виж повече »

Охридска книжовна школа

Асеманиевото евангелие Охридската книжовна школа или Охридско-Деволската книжовна школа е сред двата главни културни центъра на Първата българска държава, наред с Преславската книжовна школа.

New!!: Наум Охридски и Охридска книжовна школа · Виж повече »

Ангеларий

#пренасочване Ангеларий Охридски.

New!!: Наум Охридски и Ангеларий · Виж повече »

Неделево

Неделево е село в Южна България.

New!!: Наум Охридски и Неделево · Виж повече »

Рим

Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.

New!!: Наум Охридски и Рим · Виж повече »

Съединение (община)

Топографска карта на община Съединение. Община Съединение се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

New!!: Наум Охридски и Съединение (община) · Виж повече »

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

New!!: Наум Охридски и Средновековие · Виж повече »

Свети Наум (манастир)

„Свети Наум“ („Свети Наум“) е православен манастир в Северна Македония.

New!!: Наум Охридски и Свети Наум (манастир) · Виж повече »

Свети Сава Седмочисленик

#виж Сава Седмочисленик.

New!!: Наум Охридски и Свети Сава Седмочисленик · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

New!!: Наум Охридски и София · Виж повече »

Седмочисленици

Мозайка със Седмочислениците в църквата „Свети Седмочисленици“ „Св. Наум“ край Охрид Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

New!!: Наум Охридски и Седмочисленици · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

New!!: Наум Охридски и Мизия · Виж повече »

Второ Наумово житие

Второто Наумово житие е среднобългарско агиографско произведение, сред най-старите жития на българския средновековен учен, книжовник и светец Наум Охридски.

New!!: Наум Охридски и Второ Наумово житие · Виж повече »

Великоморавия

Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

New!!: Наум Охридски и Великоморавия · Виж повече »

Горазд

Свети Горазд е светец, един от Светите Седмочисленици.

New!!: Наум Охридски и Горазд · Виж повече »

Германци

Германците или немците (die Deutschen) са хора от германски произход, т.е.

New!!: Наум Охридски и Германци · Виж повече »

Дружба (квартал на София)

„Дружба“ е жилищен комплекс в югоизточната част на София.

New!!: Наум Охридски и Дружба (квартал на София) · Виж повече »

23 декември

23 декември е 357-ият ден в годината според григорианския календар (358-и през високосна година).

New!!: Наум Охридски и 23 декември · Виж повече »

5 януари

5 януари е 5-ият ден в годината според григорианския календар.

New!!: Наум Охридски и 5 януари · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »