Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Инсталирай
По-бързо от браузъра!
 

Бородинска битка

Index Бородинска битка

Бородинската битка е сражение, проведено на 7 септември (26 август стар стил) 1812 година, в полето край село Бородино, недалеч на запад от Москва. В резултат на тази битка руският император Александър I губи Москва. По-късно обаче сражението става една от важните причини, довели до падането на Наполеон от власт. През юни 1812 година френската армия под командването на Наполеон Бонапарт нахлува в Русия. През цялото време руската армия отстъпва, изтласквана от бързо придвижващата се и превъзхождаща я по численост френска войска. Главнокомандващият руските войски Михаил Богданович Барклай дьо Толи не успява да ги подготви за решително сражение. Отстъплението довежда до нарастващо недоволство в обществото и Александър I взема решение да предостави командването на генерал Михаил Иларионович Кутузов. На 3 септември 1812 година отстъпващата от Смоленск руска войска се установява на лагер край Бородино – село на 125 км от Москва. Кутузов избира полята край селото за да даде решителна битка по няколко причини. Руските войски наброяват 150 000 души и разполагат с 624 оръдия. Французите са около 135 000 с 587 оръдия. Кутузов иска полето по фронта да може да побере цялата му армия и да ѝ позволи да прикрива двата стратегически пътя, водещи от Смоленск към Москва. Бородинското поле е подходящо и заради това, че в краищата му се намират гъсти гори, които изключват възможността за флангови обходи. Освен това в самото поле преминават множество рекички и потоци, което дава известно преимущество на руснаците. Един от тези ручеи, Симьоновският, се превръща в хода на боя в “гробница за френската пехота”. По замисъл на Кутузов задачата на битката е чрез активна отбрана да се нанесат възможно най-големи поражения на противника, като се запази боеспособна армия, в численост превъзхождаща френската. Като разположение позицията, избрана от Кутузова, изглежда като права линия, тръгваща от Шевардинския редут на левия фланг, през голямата батарея на Червения хълм, наречена по-късно батареята на Раевски, село Бородино в центъра на фронта и селцето Маслово на десния фланг. Още на изгрев слънце битката започва. Френската атака се насочва към левия фланг на руснаците, който е под командването на генерал Пьотър Багратион. Френската пехота атакува флешите – три артилерийски укрепления (с 5, 7 и 12 оръдия) – намиращи се на височината край село Семьоновское. Именно на това място Наполеон иска да пробие отбранителната линия на Кутузов. Битката е кърваво меле, в което дори и снарядите от оръдейния обстрел не успяват да нанасят сериозни поражения, заради “планината от кървави тела”, както пише по-късно Лермонтов. Едва осмата атака на французите носи успех на левия фланг. Генерал Багратион е смъртоносно ранен. Едновременно с това вторият жесток сблъсък се оформя в центъра на фронта, където се намира батареята, командвана от кавалерийския генерал Николай Раевски. В романът на Лев Толстой “Война и мир” подразделението от 7-ми корпус от армията на Кутузов получава названието батареята на Раевски. Борбата за тези позиции се превръща в кулминация на цялото сражение. Батареята се намира в центъра на руските позиции. Представлява редут – укрепление от ров и земен насип, откъдето се води огън от батарея с 18 оръдия. Французите успяват да овладеят позицията едва на третата атака, когато в тил на руснаците пробива френската тежка кавалерия. Загубите на французите обаче са огромни, затова и мястото се нарича “гробница за тежката кавалерия”. В атаката загива и командващият 2-ри кавалерийски корпус генерал Огюст дьо Коленкур. Към края на деня и двете страни търпят големи загуби в жива сила. Но нито една от армиите не бележи значителен напредък. Някои историци упрекват Наполеон, че не печели битката, защото не се решава да включи в боя гвардията си, която наброява 18 000 души и през цялото време остава в резерв. Маршалите му не еднократно настояват да вкара гвардията в боя, но Бонапарт категорично отказва да рискува елита на армията си “на 800 левги от Париж”. Дори и да я пусне в битката, все пак и Кутузов разполага с 9-10 000 резерви, които биха могли да отразят атаката. В крайна сметка край Бородино пълководците не успяват във всичките си замисли. Кутузов например е упрекван, че половината от артилерията си запазва в резерв, а десният му фланг почти бездейства през целия ден, въпреки че срещу него не е изправена силна френска линия. Според най-новите данни в Бородинската битка руснаците губят между 45-50 000 души. “Великата армия” на Наполеон дава 35 000 жертви. Бонапарт губи почти половината от кавалерията си. Заради големите загуби в командния състав и на двете армии сражението е наричано още и “битката на генералите”. В руската армия са убити 4 генерала, други 23-ма са ранени и контузени. Французите губят 12 генерала, а още 38 са ранени. Около 18 часа вечерта французите овладяват позициите, защитавани от батареята на Раевски. След този момент сражението постепенно започва да утихва. Наполеон решава да не предприема активно настъпление. Руските войски се оттеглят към село Горки, където започват да се готвят за ново сражение на следващия ден. Късно през нощта обаче пристига заповед от Кутузов, която нарежда да се спре подготовката за бойни действия и войските да се оттеглят в посока Можайск. Адютантът на Наполеон Арман Коленкур (брат на загиналия генерал Огюст Коленкур) пише: "Императорът много пъти повтаряше, че не може да разбере, как на редутите, които завладяхме с такъв героизъм и защитавахме с толкова труд, ни донесоха толкова малко пленени. Много пъти питаше офицерите си, пристигащи с донесения, къде са пленниците, които бяха длъжни да вземат. Изпращаше дори свои хора да проверят отново, дали не са пленени и още руснаци. Такива успехи, без трофеи, без пленени не го удовлетворяваха… Неприятелят изтегли всичките си ранени и ние успяхме да пленим едва малцина, както и само 12 оръдия от редута… и три или четири други, които пленихме в първите атаки.” Според оценката на историците всеки час на бойното поле край Бородино са загивали 6 000 души. Наполеон нарича сражението “най-голямата битка в кариерата си”, въпреки скромните резултати, които постига. И двамата пълководци записват победата на своя сметка. Император Александър I обаче е наясно с реалната ситуация. Все пак, за да поддържа висок духа на руснаците, също обявява битката за спечелена. Кутузов е произведен в чин генерал-фелдмаршал, всички герои от командването и низшия офицерски състав са наградени с различни ордени и материални награди. Западните историци смятат битката за спечелена от Наполеон. В резултат на сражението руските войски са притиснати и в крайна сметка са принудени да отстъпят и да изоставят Москва. Но и тези историци не отричат, че руската армия запазва боеспособността си и бойния дух, т.е. изпълнява целта, поставена от Кутузов. Наполеон не успява да постигне главната си цел – пълният разгром на руската армия. Обективните условия на цялата Руска кампания от 1812 година, както и липсващото решаващо поражение на руската армия в крайна сметка определят общото поражение на Наполеон Бонапарт. Седмица по-късно – на 14 септември 1812 година, французите влизат в Москва. Градът обаче е изоставен от жителите и руската армия. Едновременно с влизането на френската армия на няколко места избухват пожари и скоро целият град е в пламъци. Наполеон без никакъв резултат очаква капитулацията на руснаците. След малко повече от месец, прекаран в обезлюдения град, Бонапарт е принуден да нареди оттегляне. Руските части и местното население по всякакъв възможен начин пречат за снабдяването на френските войски с продоволствие. Наближава зимата, а французите не са подготвени за студените месеци. Презимуването в Москва е решение, но Наполеон не е доволен от пиянството и ниската дисциплина на армията си. Смята, че с подобни войски не може да атакува столицата на империята Санкт Петербург, затова в края на октомври поема обратно към Париж. Оценката на самия Наполеон: “От всичките ми сражения най-ужасно е онова, което се случи под Москва. В него французите се оказаха достойни да спечелят победата, а руснаците си запазиха правото да бъдат непобедени… От петдесетте ми сражения, в битката под Москва французите показаха най-голяма доблест и пожънаха най-малко успехи.”.

26 отношения: Карл (Хесен-Филипстал-Бархфелд), Пьотър Багратион, Операция „Багратион“, Александър Меншиков (офицер), Александър Дризен, Александер фон Вюртемберг (1771–1833), Сергей Строганов, Чудско-Псковско езеро, Михаил Кутузов, Михаил Воронцов (офицер), История на Франция, Историческа възстановка, Иван Паскевич, Жан Батист Бесиер, Българска земска войска, Български формирования в Руско-турската война (1828 – 1829), Битка, Битка при Лайпциг, Бородино, Войни и битки през 19 век, Велика армия, Георгий Емануел, Емануил Сен-При, Леонтий Бенингсен, 14 септември, 7 септември.

Карл (Хесен-Филипстал-Бархфелд)

Карл Август Филип Лудвиг фон Хесен-Филипстал-Бархфелд (Karl August Philipp Ludwig von Hessen-Philippsthal-Barchfeld; * 27 юни 1784 в Бархфелд; † 17 юли 1854 във Филипстал) е ландграф на Хесен-Филипстал-Бархфелд (1803 – 1854).

New!!: Бородинска битка и Карл (Хесен-Филипстал-Бархфелд) · Виж повече »

Пьотър Багратион

Пьотър Иванович Багратион (Пётр Иванович Бгратион), (პეტრე ივანეს ძე ბაგრატიონი) е руски военен деец, генерал от пехотата.

New!!: Бородинска битка и Пьотър Багратион · Виж повече »

Операция „Багратион“

Операция „Багратион“ e кодовото име на Белоруската стратегическа настъпателна операция, проведена от Червената армия в периода 22 юни – 19 август 1944 г. Това е една от най-големите военни операции в историята на човечеството.

New!!: Бородинска битка и Операция „Багратион“ · Виж повече »

Александър Меншиков (офицер)

Александър Сергеевич Меншиков е руски дворянин – светлейший княз, офицер – адмирал, генерал-адютант, дипломат.

New!!: Бородинска битка и Александър Меншиков (офицер) · Виж повече »

Александър Дризен

Александър Фьодорович Дризен (Александр Фёдорович Дризен) е руски барон, офицер, генерал-лейтенант.

New!!: Бородинска битка и Александър Дризен · Виж повече »

Александер фон Вюртемберг (1771–1833)

Александер Фридрих Карл фон Вюртемберг (Alexander Friedrich Carl von Württemberg; * 24 април 1771 в Монбеляр, графство Вюртемберг-Монбеляр; † 4 юли 1833 в Гота) е херцог/принц от Вюртемберг и руски политик и генерал.

New!!: Бородинска битка и Александер фон Вюртемберг (1771–1833) · Виж повече »

Сергей Строганов

Сергей Григориевич Строганов (Серге́й Григо́рьевич Стро́ганов) (8 ноември / 19 ноември 1794 – 28 март / 9 април) 1882, Санкт Петербург) е руски граф, държавник, археолог, меценат, колекционер.

New!!: Бородинска битка и Сергей Строганов · Виж повече »

Чудско-Псковско езеро

Чудско-Псковското езеро (Чудско-Псковское озеро, Peipsi – Пейпси, Peipus – Пейпус) е голям сладководен басейн със сложна конфигурация в Причудската низина, на границата между Русия и Естония, като водите му са поделени почти по равно между тях.

New!!: Бородинска битка и Чудско-Псковско езеро · Виж повече »

Михаил Кутузов

Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов (Михаи́л Илларио́нович Голени́щев-Куту́зов, също светлейший князь Голенищев-Кутузов-Смоленский) е прославен руски пълководец, генерал-фелдмаршал (1812), княз (1812), герой от руската Отечествена война срещу Наполеонова Франция.

New!!: Бородинска битка и Михаил Кутузов · Виж повече »

Михаил Воронцов (офицер)

Михаил Семьонович Воронцов (Михаил Семёнович Воронцов) е руски княз, военачалник, фелдмаршал.

New!!: Бородинска битка и Михаил Воронцов (офицер) · Виж повече »

История на Франция

Човешкото присъствие в рамките на днешната френска територия е много древно.

New!!: Бородинска битка и История на Франция · Виж повече »

Историческа възстановка

Историческа възстановка, наричана също реконструкция, драматизация или ре-енактмънт, е образователна или развлекателна дейност, в която участниците, наричани възстановчици или реенактори, следват план, пресъздаващ аспекти на историческо събитие или период.

New!!: Бородинска битка и Историческа възстановка · Виж повече »

Иван Паскевич

Иван Фьодорович Паскевич (Иван Фëдорович Паскевич) е руски управник и военачалник от времето на император Николай I.

New!!: Бородинска битка и Иван Паскевич · Виж повече »

Жан Батист Бесиер

Жан-Батист Бесиер (Jean-Baptiste Bessières) е един от маршалите на Империята при Наполеон (от 19 май 1804 г.), командир на конната гвардия на Наполеон, херцог на Истрия (от 28 май 1809 г.).

New!!: Бородинска битка и Жан Батист Бесиер · Виж повече »

Българска земска войска

Българската земска войска (Болгарское земское войско) е военна част в руската армия.

New!!: Бородинска битка и Българска земска войска · Виж повече »

Български формирования в Руско-турската война (1828 – 1829)

Българският доброволчески корпус и отряди в Руско-турската война са регулярни части от български „волонтири“ (волунтири) и паравоенни такива от въстанници, хайдути и други въоръжени българи действали в 1828 – 1829 г. заедно с руската войска и отделно от нея срещу турците за освобождението на България.

New!!: Бородинска битка и Български формирования в Руско-турската война (1828 – 1829) · Виж повече »

Битка

Битката е военен сблъсък между въоръжени сили на 2 или повече страни по време на военни действия.

New!!: Бородинска битка и Битка · Виж повече »

Битка при Лайпциг

Битката при Лайпциг, известна и като Битката на народите (Völkerschlacht bei Leipzig), се състои между 16 и 19 октомври 1813 г. Това е най-голямото сражение по време на Наполеоновите войни и най-голямата битка в световната история до началото на Първата световна война – в нея участват над 500 000 души.

New!!: Бородинска битка и Битка при Лайпциг · Виж повече »

Бородино

„Наполеон при Бородино“. Картина на Василий Верешчагин, 1897 г. Бородино (Бородино&#768) е село в Московска област, Можайски район, административен център на селско поселение Бородинское.

New!!: Бородинска битка и Бородино · Виж повече »

Войни и битки през 19 век

Войни и битки през 19 век.

New!!: Бородинска битка и Войни и битки през 19 век · Виж повече »

Велика армия

Великата армия (на френски:La Grande Armee) е основната военна сила на Франция по време на Наполеоновите войни.

New!!: Бородинска битка и Велика армия · Виж повече »

Георгий Емануел

Георгий Арсениевич Емануел (Георгий (Егор) Арсеньевич Эммануэль) е руски генерал, участвал в почти всички битки в Отечествената война, а и в Наполеоновите войни след това в Европа, достигайки триумфално до Париж начело на кавалерийска дивизия.

New!!: Бородинска битка и Георгий Емануел · Виж повече »

Емануил Сен-При

Емануил Францевич Сен-При (Эммануил Францевич Сен-При, Guillaume Emmanuel Guignard de Saint-Priest, Гийом Еманюел Гиняр дьо Сен-При) е френски граф и руски офицер, генерал-адютант.

New!!: Бородинска битка и Емануил Сен-При · Виж повече »

Леонтий Бенингсен

Леонтий Леонтиевич Бенингсен, по рождение Левин Август Готлийб Теофил фон Бенингзен (Леонтий Леонтьевич Беннигсен,Levin August Gottlieb Theophil, Graff fon Bennigsen, 10 февруари 1741 - 3 октомври 1826) е немски граф, генерал от кавалерията на служба в руската армия.

New!!: Бородинска битка и Леонтий Бенингсен · Виж повече »

14 септември

14 септември е 257-ият ден в годината според григорианския календар (258-и през високосна).

New!!: Бородинска битка и 14 септември · Виж повече »

7 септември

7 септември е 250-ият ден в годината според григорианския календар (251-и през високосна).

New!!: Бородинска битка и 7 септември · Виж повече »

Пренасочва тук:

Битка при Бородино, Бородинската битка, Бородински бой.

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »