Отваряне в Google MapsСъдържание
50 отношения: I век, V век, VI век, VIII век, Късната Античност, Каринтия, Карл Велики, Карломан (крал на Бавария), Кирил и Методий, Константинопол, Птуй, Панонско въстание, Пипин (Италия), Печ (Унгария), Атила, Аварски хаганат, Адриатика, Аквилея, Римската империя, Ростислав (Великоморавия), Средна Европа, Сремска Митровица, Тиса, Унгарски език, Хърватско приморие, Италия, Илирия, Илирик, Залцбург, Баян, Балатон, Блатненско княжество, Византия, Горна Панония, Дунав, Драва, Далмация (римска провинция), Долна Панония, Лъв I (папа), Лъв III (Византийска империя), Любляна, 10, 3 век, 5 век, 568, 6, 8 век, 887, 9, 9 век.
I век
#виж 1 век.
Виж Панония и I век
V век
#виж 5 век.
Виж Панония и V век
VI век
#виж 6 век.
Виж Панония и VI век
VIII век
#виж 8 век.
Късната Античност
#пренасочване Късна античност.
Виж Панония и Късната Античност
Каринтия
Каринтия (Kärnten; Koroška) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Карломан (крал на Бавария)
Карломан (Karlmann; Carloman); Karlomannus; 830 – 22 септември 880) е крал на Бавария (от 876 г.) и Италия (от 877 г.) от династията на Каролингите.
Виж Панония и Карломан (крал на Бавария)
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Птуй
Птуй (Ptuj; Pettau; Poetovio) е град в Словения, административен център на Градска община Птуй.
Виж Панония и Птуй
Панонско въстание
Панонското въстание (Bellum Batonianum), наричано и Велико Иллирийско въстание или бунт на Бато и Пинес е гражданска война на територията на Римската империя в току-що завоюваната Панония, протекла между 6 и 9 г.
Виж Панония и Панонско въстание
Пипин (Италия)
Пипин (Pippin; * 777; † 8 юли 810; погребан в Милано) e крал на Италия (781 – 810).
Печ (Унгария)
Печ (Pécs) е град в Югозападна Унгария, административен център на област Бараня.
Атила
Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.
Виж Панония и Атила
Аварски хаганат
Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.
Адриатика
#виж Адриатическо море.
Аквилея
Аквилея (Aquileia, Акуилея, на словенски Oglej, Оглей) е град и община в Североизточна Италия, провинция Удине на регион Фриули-Венеция Джулия.
Римската империя
#виж Римска империя.
Виж Панония и Римската империя
Ростислав (Великоморавия)
Ростислав (Rastislav; Rostislav; Rastiz; Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.
Виж Панония и Ростислав (Великоморавия)
Средна Европа
#виж Централна Европа.
Сремска Митровица
Сремска Митровица (Сремска Митровица) е град в Сърбия, автономна област Войводина, административен център на Сремски окръг и община Град Сремска Митровица.
Виж Панония и Сремска Митровица
Тиса
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Тиса (Тиса; Tisa; Tisza; Tisa; Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния (окръг Марамуреш), Словакия (Кошицки край), Унгария (области Саболч-Сатмар-Берег, Боршод-Абауй-Земплен, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Надкун-Солнок, Бач-Кишкун и Чонград) и Сърбия (автономен край Войводина), ляв приток на Дунав.
Виж Панония и Тиса
Унгарски език
Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа.
Хърватско приморие
Хърватското приморие или крайбрежие е историческото име на областта по адриатическото крайбрежие между днешния град Риека и Карлобаг.
Виж Панония и Хърватско приморие
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Панония и Италия
Илирия
Илирия (Ἰλλυρία; Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите.
Виж Панония и Илирия
Илирик
Илирик (Illyricum; Ἰλλυρία) е провинция на Римската република, основана след като римските войски покоряват Илирийското царство на цар Гентий през 168 пр.н.е..
Виж Панония и Илирик
Залцбург
За̀лцбург (Salzburg) е град в Западна Австрия и център на провинция Залцбург.
Баян
Баян I (Baian I) е аварски каган („ Khân des Khâns“, roi des rois) от 562 до смъртта си през 602 г.
Виж Панония и Баян
Балатон
Балатон (Balaton) е тектонско езеро в Западна Унгария (области Веспрем, Шомод и Зала), най-голямото в Централна Европа.
Блатненско княжество
Блатненското княжество, известно още като Панонско или Заддунавско княжество, (839/840 - 876 г.), е славянска държава в района на езерото Балатон (територията на съвременна Унгария), със столица Блатноград.
Виж Панония и Блатненско княжество
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Горна Панония
Горна Панония или (Pannonia Superior) е провинция на Римската империя.
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Панония и Дунав
Драва
Драва (на италиански, словенски, хърватски и унгарски: Drava; Drau) е река в Италия (област Венето), Австрия (провинции Тирол и Каринтия), Словения (региони Корошки и Подравски), Хърватия (жупании Вараждинска, Копривнишко-крижевска, Вировитишко-подравска и Осиешко-баранска) и Унгария (области Шомод и Бараня), десен приток на Дунав.
Виж Панония и Драва
Далмация (римска провинция)
Далмация (Dalmatia) е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати.
Виж Панония и Далмация (римска провинция)
Долна Панония
Долна Панония или (Pannonia Inferior) е гранична провинция на Римската империя, образувана през 103 г.
Лъв I (папа)
Лъв I (Leo PP.) известен и като Лъв Велики, (390-10 ноември 461) - римски папа от 29 септември 440 г.
Лъв III (Византийска империя)
#пренасочване Лъв III Исавър.
Виж Панония и Лъв III (Византийска империя)
Любляна
Любляна (Ljubljana) е столицата на Словения.
10
10 (десета) година е обикновена година, започваща в сряда по юлианския календар.
Виж Панония и 10
3 век
3 век започва на 1 януари 201 г.
Виж Панония и 3 век
5 век
V век започва на 1 януари 401 г.
Виж Панония и 5 век
568
568 г. е била високосна година, започваща в неделя според юлиянския календар.
Виж Панония и 568
6
6 (шеста) година е обикновена година, започваща в петък по юлианския календар.
Виж Панония и 6
8 век
8 век започва на 1 януари 701 г.
Виж Панония и 8 век
887
887 (осемстотин осемдесет и седма) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в неделя.
Виж Панония и 887
9
9 (девета) година е обикновена година, започваща във вторник по юлианския календар.
Виж Панония и 9
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
Виж Панония и 9 век