По-бързо от браузъра!
92 отношения: Купол на Скалата, Крит, Кааба, Кабул, Кайруан, Кан (титла), Киликия, Коран, Кордобски емират, Кордовски халифат, Кордовски емират, Константинопол, Първа българска държава, Праведен халифат, Пиренейски полуостров, Обсада на Константинопол (674), Обсада на Константинопол (717 – 718), Омаядска джамия (Дамаск), Омаяди, Африка, Арабски език, Арабско завоюване на Персия, Арабско завоюване на Армения, Арабско завоюване на Египет, Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров, Абу Муслим, Абасиди, Абд ал-Рахман I, Абдул-Малик ибн Марван, Азия, Ал-Андалус, Али ибн Аби Талиб, Андалус, Наджаф, Родос, Сунити, Средиземноморие, Средновековие, Сасанидска империя, Самарканд, Сирия (римска провинция), Сирия Палестина, Сирийска православна църква, Синд, Северна Африка, Трансоксиана, Табаристан, Тервел, Теокрация, Умаяди, ..., Фитна, Харан, Хазарски хаганат, Халиф Усман, Хорезъм, Яфо, Язид I ибн Муавия, Муавия I ибн Абу Суфиян, Муавия II, Масджид ал-Набауи, Маруан II ибн Мохамед, Марван I, Миафизитство, Месопотамия, Мека, Ирак, Иран, Бухара, Бану Хашим, Битка при Кербала, Битка при Поатие, Битка при Акронион, Византия, Вестготско кралство, Горган, Дамаск, Дирхам, Динар, Йоан Дамаскин, 10 октомври, 15 август, 20 юни, 23 юли, 26 януари, 639, 656, 661, 711, 718, 720, 732, 750. Разширете индекс (42 Повече ▼) »
Купол на Скалата
Куполът на Скалата (כיפת הסלע; مسجد قبة الصخرة) е светилище (не джамия), разположено на Храмовия хълм в Стария град на Йерусалим.
New!!: Омаядски халифат и Купол на Скалата · Виж повече »
Крит
Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.
New!!: Омаядски халифат и Крит · Виж повече »
Кааба
Кааба (الكعبة, ка'ба) е древен езически храм от доислямския период, около който е построена джамията Масджид ал-Харам (Голямата джамия) в град Мека, Саудитска Арабия.
New!!: Омаядски халифат и Кааба · Виж повече »
Кабул
Кабул (کابل Kābul; /kɑː'bol/) (کابل /kɑbəl/) е столицата на Афганистан.
New!!: Омаядски халифат и Кабул · Виж повече »
Кайруан
Кайруа́н (القيروان, Al-Qayruān – Керванът), също Каирван, Керуан или Кайруан, е град в Северен Тунис, административен център на провинция Кайруан.
New!!: Омаядски халифат и Кайруан · Виж повече »
Кан (титла)
Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първия ред. Кан е предполагаема титла, която се използва от някои български историци за обозначение на българските владетели до края на IX век, наместо традиционно приетата титла „хан“.
New!!: Омаядски халифат и Кан (титла) · Виж повече »
Киликия
Киликия (Kilikya; Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.
New!!: Омаядски халифат и Киликия · Виж повече »
Коран
Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, qur'ān – „четиво, лекция“) е свещената книга на исляма, съставена в писмен вид около 650 г.
New!!: Омаядски халифат и Коран · Виж повече »
Кордобски емират
#пренасочване Кордовски емират.
New!!: Омаядски халифат и Кордобски емират · Виж повече »
Кордовски халифат
Ко́рдовският халифат (929 – 1031) е средновековна мюсюлманска държава, разположена на територии от днешна Испания и Португалия.
New!!: Омаядски халифат и Кордовски халифат · Виж повече »
Кордовски емират
Кордовският емират (إمارة قرطبة; 756 – 929) е историческа държава на територията на днешна Испания, основана от последните оцелели Омаяди, които напускат Дамаск след преврата на Абасидите през 750 г.
New!!: Омаядски халифат и Кордовски емират · Виж повече »
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
New!!: Омаядски халифат и Константинопол · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Омаядски халифат и Първа българска държава · Виж повече »
Праведен халифат
Праведният халифат (الخلافة الراشدة, Aл-хулафа ур-Рашидун) e арабска теократична държава, създадена след смъртта на пророка Мохамед в завладените от мюсюлманските му войски територии в Близкия изток.
New!!: Омаядски халифат и Праведен халифат · Виж повече »
Пиренейски полуостров
Физическа карта на Пиренейския полуостров Пиренейският полуостров, Иберийският полуостров или Иберия (на португалски и Península Ibérica) е голям полуостров в Южна Европа.
New!!: Омаядски халифат и Пиренейски полуостров · Виж повече »
Обсада на Константинопол (674)
Първата арабска обсада на Константинопол през 674 година е голямо стълкновение от Византийско-арабските войни и е един от многобройните пъти, когато защитата на града е поставяна на изпитание.
New!!: Омаядски халифат и Обсада на Константинопол (674) · Виж повече »
Обсада на Константинопол (717 – 718)
Обсадата на Константинопол през 718 г. се отнася до обсадата на Константинопол – столицата на Византия – в рамките на мащабен поход, част от арабско-ислямските завоевания.
New!!: Омаядски халифат и Обсада на Константинопол (717 – 718) · Виж повече »
Омаядска джамия (Дамаск)
Омаядската джамия, известна също като Джамия на Омаядите или Голяма джамия в Дамаск, е сред най-големите и най-стари джамии в света.
New!!: Омаядски халифат и Омаядска джамия (Дамаск) · Виж повече »
Омаяди
#виж Умаяди.
New!!: Омаядски халифат и Омаяди · Виж повече »
Африка
Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия.
New!!: Омаядски халифат и Африка · Виж повече »
Арабски език
Арабският език (العَرَبِيَّة) е семитски език, който възниква през I до IV век, а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в Близкия Изток и Северна Африка.
New!!: Омаядски халифат и Арабски език · Виж повече »
Арабско завоюване на Персия
Арабско-ислямското завоюване на Персия е военен конфликт от 633 – 654 година, довел до унищожаването на Сасанидското царство и присъединяването на Персия към Праведния халифат и Ислямския свят.
New!!: Омаядски халифат и Арабско завоюване на Персия · Виж повече »
Арабско завоюване на Армения
Карта на арабската експанзия във времето: завоеванията на Махома; II: Абу Бакр; III: Омар и IV: Утман. Арабско-ислямското завоюване на Армения е част от арабско-ислямските завоевания след смъртта на пророка Мохамед през 632 г.
New!!: Омаядски халифат и Арабско завоюване на Армения · Виж повече »
Арабско завоюване на Египет
Арабското завоюване на Египет е извършено от войски на Праведния халифат между 639 и 646 г.
New!!: Омаядски халифат и Арабско завоюване на Египет · Виж повече »
Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров
#пренасочване Арабско завоюване на Иберийския полуостров.
New!!: Омаядски халифат и Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров · Виж повече »
Абу Муслим
Абу Муслим Абд ал-Рахман ибн Муслим Хорасани (أبو مسلمعبد الرحمن بن مسلمالخراساني) e абасидски военачалник.
New!!: Омаядски халифат и Абу Муслим · Виж повече »
Абасиди
Абасидите са арабска династия, която управлява Багдадския халифат от 750 до 1258 г.
New!!: Омаядски халифат и Абасиди · Виж повече »
Абд ал-Рахман I
Абд ал-Рахман I, по-пълно Абд ал-Рахман бин Му'ауия ибн Хишам бин Абдул-Малик ибн Марван (731 – 788) (عبد الرحمن ابن معاویہ ابن ہشامابن عبدالملک ابن مروان الداخل ابن مروان الداخل.), е емир, родоначалник на ислямска династия, която управлява Кордовския емират (и по-късния Кордовски халифат) и по-голямата част от Иберия в продължение на почти три века.
New!!: Омаядски халифат и Абд ал-Рахман I · Виж повече »
Абдул-Малик ибн Марван
#пренасочване Абд ал-Малик ибн Маруан.
New!!: Омаядски халифат и Абдул-Малик ибн Марван · Виж повече »
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
New!!: Омаядски халифат и Азия · Виж повече »
Ал-Андалус
#пренасочване Андалус.
New!!: Омаядски халифат и Ал-Андалус · Виж повече »
Али ибн Аби Талиб
Али ибн Аби Талиб (علي بن أبي طالب), понякога изписван Али ибн Абу Талиб и Али бен Талеб, е сахаби и ислямски водач.
New!!: Омаядски халифат и Али ибн Аби Талиб · Виж повече »
Андалус
А́ндалус (الأندلس), също Ал-Андалус, е арабско наименование на териториите от Пиренейския полуостров, които между VIII и XV век са под контрола на мюсюлмански владетели.
New!!: Омаядски халифат и Андалус · Виж повече »
Наджаф
Наджаф или Ан Наджаф (النجف) е град, административен център на област Наджаф, Ирак.
New!!: Омаядски халифат и Наджаф · Виж повече »
Родос
Родос (Ρόδος; Rodi) е най-големият от Додеканезките острови и най-източният от големите острови на Гърция в Егейско море.
New!!: Омаядски халифат и Родос · Виж повече »
Сунити
#пренасочване Сунитски ислям.
New!!: Омаядски халифат и Сунити · Виж повече »
Средиземноморие
Средиземноморският регион - с червено е означена границата на виреене на маслината Средиземноморието е географска област, обхващаща териториите около Средиземно море.
New!!: Омаядски халифат и Средиземноморие · Виж повече »
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
New!!: Омаядски халифат и Средновековие · Виж повече »
Сасанидска империя
Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век.
New!!: Омаядски халифат и Сасанидска империя · Виж повече »
Самарканд
Самарканд (Самарқанд; سمرقند) е център на Самаркандска област и втори по големина град в Узбекистан след столицата, Ташкент.
New!!: Омаядски халифат и Самарканд · Виж повече »
Сирия (римска провинция)
Сирия е римска провинция, завладяна в 64 пр.н.е. от Помпей, като през 72 г.
New!!: Омаядски халифат и Сирия (римска провинция) · Виж повече »
Сирия Палестина
Сирия Палестина (Syria Palaestina) e римска провинция между 135 и 390 г.
New!!: Омаядски халифат и Сирия Палестина · Виж повече »
Сирийска православна църква
Сирийска православна църква (наречена също така и Сиро-яковитска православна църква по името на Яков Барадей, един от най-изтъкнатите богослови на църквата от V век) е една от нехалкедонските монофизитски църкви, основана през I век.
New!!: Омаядски халифат и Сирийска православна църква · Виж повече »
Синд
Синд (سنڌ) е провинция в югоизточен Пакистан.
New!!: Омаядски халифат и Синд · Виж повече »
Северна Африка
Държавите от Южна Африка Северна Африка е географски, културен и исторически район в северната част от континента Африка.
New!!: Омаядски халифат и Северна Африка · Виж повече »
Трансоксиана
Историческа Трансоксиана (на североизток), заедно с Хорасан (юг) и Хорезъм (северозапад) Трансоксиана (също Маверана́хр (ما وراء النهر), Фарару́д (فرارود) или Парару́д (پرارود)) е историко-географска област в Централна Азия, съответстваща приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан и югозападен Казахстан.
New!!: Омаядски халифат и Трансоксиана · Виж повече »
Табаристан
Табаристан (طبرستان, наричана в миналото и Мезандаран) е историческа област в Югозападна Азия, включваща южното крайбрежие на Каспийско море и северните склонове на планината Алборз.
New!!: Омаядски халифат и Табаристан · Виж повече »
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
New!!: Омаядски халифат и Тервел · Виж повече »
Теокрация
Теокрацията е форма на управление, при която религиозната и държавната власт са обединени.
New!!: Омаядски халифат и Теокрация · Виж повече »
Умаяди
Омая̀дите (Умаяди, Омеяди или Умеяди, Бану Умая̀ (الخلافة الأموية, Aл-хилефат ал-умауия) са арабска династия, управлявала Омаядския халифат от 661 до 750 г. Династията е първата, управлявала след Четиримата праведни халифи. Омаядите са сунити, произхождащи от арабското племе курейши от Мека. При тяхното управление Арабският халифат достига най-голямото териториално разширение в историята си през периода 720 – 750 г. След бунт държавата е завзета от Абасидите (750 – 1258), а оцелелите Омаяди се отправят на запад, където основават Кордобския емират.
New!!: Омаядски халифат и Умаяди · Виж повече »
Фитна
Фитна (فتنة) – изкушение; онова, което отклонява от истината.
New!!: Омаядски халифат и Фитна · Виж повече »
Харан
Харан или Кара (Harrânu – „развилка“; Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи.
New!!: Омаядски халифат и Харан · Виж повече »
Хазарски хаганат
#пренасочване Хазарски каганат.
New!!: Омаядски халифат и Хазарски хаганат · Виж повече »
Халиф Усман
#пренасочване Усман (халиф).
New!!: Омаядски халифат и Халиф Усман · Виж повече »
Хорезъм
Хорезъм, също Хорезмия, е историческа държава в Средна Азия, намирала се около Аралско море на територията на днешен Каракалпакстан, платото Уст Юрт и до североизточните брегове на Каспийско море.
New!!: Омаядски халифат и Хорезъм · Виж повече »
Яфо
Яфо (или Яфа) е бивш град и понастоящем (от 1949 г.) най-старият квартал на Тел Авив, Израел.
New!!: Омаядски халифат и Яфо · Виж повече »
Язид I ибн Муавия
#пренасочване Язид I.
New!!: Омаядски халифат и Язид I ибн Муавия · Виж повече »
Муавия I ибн Абу Суфиян
#пренасочване Муавия I (халиф).
New!!: Омаядски халифат и Муавия I ибн Абу Суфиян · Виж повече »
Муавия II
Абу Лайли Муавия II ибн Язид или Муавия II (يمعاوية بن يزيد) е ислямски водач, трети халиф на Омаядския халифат в Дамаск.
New!!: Омаядски халифат и Муавия II · Виж повече »
Масджид ал-Набауи
Масджид ал-Набави или Джамията на Пророка (المسجد النبوي) е втората по важност джамия след Масджид ал-Харам в Мека.
New!!: Омаядски халифат и Масджид ал-Набауи · Виж повече »
Маруан II ибн Мохамед
Маруан II (Маруан ибн Мохамед ибн Маруан; Маруан ал-Химар; Маруан Глухият) (688 – 750 г.) е последният, четиринадесети арабски халиф (744 – 750) от династията Омаяди, управлявал в Дамаск.
New!!: Омаядски халифат и Маруан II ибн Мохамед · Виж повече »
Марван I
#пренасочване Маруан I.
New!!: Омаядски халифат и Марван I · Виж повече »
Миафизитство
Миафизитството или миафизитизмът е христологията на Нехалкедонските християнски църкви.
New!!: Омаядски халифат и Миафизитство · Виж повече »
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
New!!: Омаядски халифат и Месопотамия · Виж повече »
Мека
Мека ал-мукаррама или само Мека (مكة المكرمة, Макка ал-мукаррама) е свещен мюсюлмански град в Саудитска Арабия.
New!!: Омаядски халифат и Мека · Виж повече »
Ирак
Ирак (العراق, عێراق), официално Република Ирак (جمهورية العراق, جمهورية العراق) е федерална парламентарна република в Западна Азия.
New!!: Омаядски халифат и Ирак · Виж повече »
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
New!!: Омаядски халифат и Иран · Виж повече »
Бухара
Бухара (Buxoro, Бұхара) е един от най-големите градове в Узбекистан, център на Бухарска област.
New!!: Омаядски халифат и Бухара · Виж повече »
Бану Хашим
Бану Хашим (на арабски: بنو هاشم) е клан на арабското племе курейши.
New!!: Омаядски халифат и Бану Хашим · Виж повече »
Битка при Кербала
Битката при Кербала (مَعْرَكَة كَرْبَلَاء) е между армията на Хусейн ибн Али и Язид I. Военните действия са през октомври 680 година край Кербала.
New!!: Омаядски халифат и Битка при Кербала · Виж повече »
Битка при Поатие
Битката при Поатие от 732 г.
New!!: Омаядски халифат и Битка при Поатие · Виж повече »
Битка при Акронион
Битката при Акронион е най-голямото крупно стълкновение на арабските войски с Византия след техния разгром в обсадата на Константинопол от 717 – 718 година.
New!!: Омаядски халифат и Битка при Акронион · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Омаядски халифат и Византия · Виж повече »
Вестготско кралство
Вестготски крале; от ''Crónica Albeldense/Codex Vigilanus'' (976) Вестготското кралство (Regnum Gothorum) е историческа държава, просъществувала за период от три века (418 – 721) на територията на днешна югозападна Франция и Иберийския полуостров.
New!!: Омаядски халифат и Вестготско кралство · Виж повече »
Горган
Горган (گرگان) е град в северен Иран, административен център на провинция Голестан и шахрестана Горган.
New!!: Омаядски халифат и Горган · Виж повече »
Дамаск
Дамаск (دمشق) е столицата на Сирия, център на едноименната столична област Дамаск.
New!!: Омаядски халифат и Дамаск · Виж повече »
Дирхам
Дирхам днес е парична единица в няколко арабски страни, включително.
New!!: Омаядски халифат и Дирхам · Виж повече »
Динар
Държавите в тъмно зелено използват динара. Държавите в светло зелено са използвали динара в миналото. Югославските държави са показани долу вляво. Динарът е основната парична единица в обращение в седем основно мюсюлмански и две основно източноправославни държави, а исторически се е използвала в още няколко.
New!!: Омаядски халифат и Динар · Виж повече »
Йоан Дамаскин
Йоан Дамаскин (يوحنا الدمشقي Yuḥannā Al Demashqi; Ιωάννης ο Δαμασκηνός; Iohannes Damascenus) е арабски християнски теолог, химнограф и светец, един от отците на Църквата, писал на гръцки език.
New!!: Омаядски халифат и Йоан Дамаскин · Виж повече »
10 октомври
10 октомври е 283-тият ден в годината според григорианския календар (284-ти през високосна).
New!!: Омаядски халифат и 10 октомври · Виж повече »
15 август
15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година).
New!!: Омаядски халифат и 15 август · Виж повече »
20 юни
20 юни е 171-вият ден в годината според григорианския календар (172-ри през високосна).
New!!: Омаядски халифат и 20 юни · Виж повече »
23 юли
23 юли е 204-тият ден в годината според григорианския календар (205-и през високосна).
New!!: Омаядски халифат и 23 юли · Виж повече »
26 януари
26 януари е 26-ият ден в годината според григорианския календар.
New!!: Омаядски халифат и 26 януари · Виж повече »
639
Няма описание.
New!!: Омаядски халифат и 639 · Виж повече »
656
Няма описание.
New!!: Омаядски халифат и 656 · Виж повече »
661
Няма описание.
New!!: Омаядски халифат и 661 · Виж повече »
711
Няма описание.
New!!: Омаядски халифат и 711 · Виж повече »
718
Няма описание.
New!!: Омаядски халифат и 718 · Виж повече »
720
Няма описание.
New!!: Омаядски халифат и 720 · Виж повече »
732
Няма описание.
New!!: Омаядски халифат и 732 · Виж повече »
750
Няма описание.
New!!: Омаядски халифат и 750 · Виж повече »
