Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Член на Британското кралско научно дружество

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Член на Британското кралско научно дружество

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия vs. Член на Британското кралско научно дружество

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, съкратено Обединеното кралство (United Kingdom или UK), Великобритания (Great Britain) или рядко Британия (Britain), е островна държава в Северозападна Европа. Обединеното кралство се състои от четири историко-географски и етнически области, наричани ''съставни страни'': Англия, Уелс, Шотландия – всички на остров Великобритания, и Северна Ирландия – на остров Ирландия. В българския и други езици името Великобритания може да се използва както за острова, така и като по-кратка форма за Обединеното кралство. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната римска провинция Британия. Страната включва и 5100 по-малки острова, които образуват най-големия архипелаг на континента. Част от тях– Ман, Гърнси, Джърси – са коронни владения на Обединеното кралство и на практика са под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови. Страната се мие от Северно море на изток, западните брегове се мият от Атлантическия океан, а проливът Ла Манш (La Manche – „ръкав“), наричан от британците „Английски канал“ (English Channel), отделя Обединеното кралство от континентална Европа. Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в него не е отдалечена на повече от 120 km от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан. Келтските култури, в частност бритите, са едни от най-ранно засвидетелстваните по днешните британски земи. Келтите мигрират на вълни от континентална Европа в периода 1300 - 800 пр. Хр., измествайки неолитното население. През 55 г. пр. Хр. Римската империя нахлува на острова като част от кампанията на Юлий Цезар. С двете нашествия са положени основите на римското управление на острова, но пълното му завземане започва едва през 43 г. сл. Хр. С изключение на Шотландия, римляните управляват провинция Британия до 410 г. След рухването на империята, островите са подложени на нашествия от англо-саксонци и викинги. През 927 г. различните англо-саксонски владения се обединяват в Кралство Англия. Век по-късно – през 1066 г. – норманското нашествие, предвождано от Уилям Завоевателя, поставя почти цяла южна Британия и части от Ирландия под контрола на завоевателите, които привнасят феодализма и свързват английската аристокрация с тази на континентална Европа, което на свой ред дава началото на вековното съперничество между Англия и Франция. Началото на съвременното Обединено кралство е дадено през 1707 г. чрез Съюзния договор, който обединява Англия (включваща Уелс) и Шотландия след векове борби, а Ирландия е присъединена през 1801 г. През 19 век Обединеното кралство става първата индустриализирана държава в света и изгражда огромна световна империя – Британската империя, която до 20-те години на XX век обхваща 25% от земната суша и включва Индия (Британски Радж), Канада, Австралия и голяма част от Африка в различни колонии и владения. Империята е победител в двете световни войни, но въпреки това те отслабват международните ѝ позиции. Надигащият се национализъм в колониите и икономическите трудности в метрополията подкопават устоите на империята, чийто престиж е окончателно сринат от Суецката криза. Последвалата деколонизация води до независимостта на повечето владения и края на Британската империя, но Обединеното кралство запазва видима международна роля като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Страната е парламентарна демокрация в рамките на конституционна монархия. Парламентът на Обединеното кралство държи законодателната власт, а кралят има предимно церемониални функции, но все пак играе важна културна и дипломатическа роля като символ на британската държавност. Столицата Лондон е един от най-големите градове в Европа и един от двата водещи световни финансови центъра, редом с Ню Йорк в САЩ. Други големи градове са Манчестър, Лийдс, Бирмингам и Глазгоу, както и Единбург, Кардиф и Белфаст – столици съответно на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Обединеното кралство има шестата най-голяма икономика в света по номинален брутен вътрешен продукт, възлизащ на $3,1 трилиона към 2022 година. БВП се формира главно от сектора на услугите (82%), включително един от най-големите финансови сектори в света; Обединеното кралство се отличава и с третия по стойност технологичен сектор в света ($1 трилион) след САЩ и Китай. Страната има и значително глобално културно, технологично и политическо влияние и членува в НАТО, Г7, Съвета на Европа, Петте очи и ОИСР. Много от бившите владения членуват и във водената от Великобритания Общност на нациите. Член на Британското кралско научно дружество (Fellowship of the Royal Society (FRS, ForMemRS and HonFRS) е звание, присъждано от експертите на Британското кралско научно дружество на лица, имащи „съществен принос към увеличаване на знанията в областите естествени науки, включително математика, инженерни науки и медицина“. Исак Нютон е един от първите членове на Кралското дружество, избран през 1672 г. dead Дженифър Даудна е избрана за чуждестранен член през 2016 г. Членство в това общество, което е най-старата известна постоянно съществувала научна академия, е голяма почест. През цялата история на Кралското дружество членство е присъждано на много видни учени, в т.ч. на Исак Нютон (1672), Чарлз Дарвин (1839), Майкъл Фарадей (1824), Ърнест Ръдърфорд (1903), Сриниваса Рамануджан (1918), Албърт Айнщайн (1921), Уинстън Чърчил (1941), Субраманиан Чандрасекар (1944), Дороти Ходжкин (1947), Алън Тюринг (1951), Лиза Майтнер (1955) и Франсис Крик (1959). По-късно членове на обществото стават също Стивън Хокинг (1974), Тимоти Хънт (1991), Елизабет Блекбърн (1992), Тим Бърнърс-Лий (2001), Венкатраман Рамакришнан (2003), Атта-ур-Рахман (2006), Андрей Гейм (2007), Джеймс Дайсън (2015), Аджай Кумар Суд (2015), Субхаш Хот (2017), Илон Мъск (2018) и около 8000 други, в това число над 280 Нобелови лауреата, като се започне от 1900 г. Към октомври 2018 г. се наброяват около 1689 живи днес действителни, чуждестранни и почетни члена, от които над 60 са лауреати на Нобелова награда. Членството в Кралското общество е описано от The Guardian като „еквивалент на почетен Оскар за изключителен принос“ към науката. Много източници ежегодно отразяват избора на нови членове.

Уинстън Чърчил

Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (Sir Winston Leonard Spencer-Churchill, 30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война.

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Уинстън Чърчил · Уинстън Чърчил и Член на Британското кралско научно дружество · Виж повече »