Константин VII Багренородни и Михаил III (Византия)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Константин VII Багренородни и Михаил III (Византия)

Константин VII Багренородни vs. Михаил III (Византия)

Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г. Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.

Крит

Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.

Константин VII Багренородни и Крит · Крит и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Киевска Рус

Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.

Киевска Рус и Константин VII Багренородни · Киевска Рус и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Константин VII Багренородни и Константинопол · Константинопол и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Константин VII Багренородни и Първа българска държава · Михаил III (Византия) и Първа българска държава · Виж повече »

Сирия

Сирия (سوريا‎) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.

Константин VII Багренородни и Сирия · Михаил III (Византия) и Сирия · Виж повече »

Македонска династия

Македонска династия е византийска династия, управлявала Византия от 867 година до 1056 г., когато настъпва и културният Византийски ренесанс.

Константин VII Багренородни и Македонска династия · Македонска династия и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Император на Византия

Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.

Император на Византия и Константин VII Багренородни · Император на Византия и Михаил III (Византия) · Виж повече »