Карл I фон Лихтенщайн и Рицар

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Карл I фон Лихтенщайн и Рицар

Карл I фон Лихтенщайн vs. Рицар

Карл I фон Лихтенщайн (Karl I von Liechtenstein, (* 1569 вер. във Фелдсберг, † 12 февруари 1627 в Прага) е първият княз на Лихтенщайн през 1608 – 1627 г. и херцог на (Тропау-) Йегерндорф (в Силезия) от 1623 до 1627 г. Той основава княжеския род Дом Лихтенщайн. Карл е благородник от Моравия, син на Хартман II фон Лихтенщайн-Валтице (1544 – 1585) и съпругата му Анна Мария фон Ортенбург (1547 – 1601), внучка на имперския граф УлрихII фон Ортенбург. През 1592 г. Карл е служител (Kämmerer) на ерцхерцог Матиас фон Хабсбург. През 1599 г. той става католик, главен съдия на Моравия, 1600 г. главен дворцов майстор на император Рудолф II фон Хабсбург, във Виена, няколко пъти му дава кредити, става ръководител на Тайния съвет до 1607 г., от 1604 г. е хауптман в Моравия и през 1608 г. е издигнат на княз. През 1613 г. той купува Херцогство Тропау в Силезия. През 1622 г. става щатхалтер и вицекрал на Бохемия, през 1623 г. получава Херцогство Йегерндорф в Силезия. Карл княз фон и цу Лихтенщайн получава пръв от фамилията си ордена на златното руно. От 1620 до 1627 г., в началото на Тридесетгодишната война, той живее в палат Лихтенщайн в Прага. Още през 1606 г. Карл пише завещанието си и определя най-големия си син за свой наследник, а на братята му трябва да се плати. Неговият наследник е Карл Евсебий. Статуетка на рицар. Рицар (ritter с първоначално значение „конник“ от средногорнонемски rîtære – яздя (срвн. със съвременното to ride – яздя); miles, caballarius, chevalier, knight, cavaliereЛучицкая С. И. Рыцарство // Словарь средневековой культуры. Под ред. А. Я. Гуревича. М., 2007. С. 431 – 437.)) е член на средновековно съсловие на професионални войници в Европа. По-късно през Средновековието „рицар“ става благородническа почетна титла. Рицари има още при франките във връзка с прехода през 8 век от народна пехотинска войска към конна войска от васали. Рицарството се превръща в съсловие след началото на XI век. Под въздействието на Църквата и поезията, то изработва нравствен и естетичен идеал на воин, а в епохата на кръстоносните походи, под влиянието на възникналите тогава духовно-рицарски ордени, се затваря в наследствена аристокрация, осъзнаваща се като международен военен орден. Усилването на държавната власт в края на средните векове, превъзходството на пехотата пред конницата, изобретяването на огнестрелното оръжие, създаването на постоянна войска превръщат феодалното рицарство в политическо съсловие на нетитулуваната аристокрация. Известни рицарски ордени от Средновековието са рицарите тамплиери, рицарите хоспиталиери, Тевтонския орден, Ливонския орден и Орденът на Дракона. След XIV в. рицарите губят значението си като военна сила и рицарството започва да играе по-скоро церемониална роля.