Именник на българските ханове и Първа българска държава

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Именник на българските ханове и Първа българска държава

Именник на българските ханове vs. Първа българска държава

Московски (синодален) препис на именника Именникът на българските ханове е кратък средновековен летопис, запазен в късни преводи от XV-XVI век на руската редакция на старобългарския език, съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели. Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Кубрат

Кубра̀т (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури,Голяма енциклопедия България, том 7, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, с.

Именник на българските ханове и Кубрат · Кубрат и Първа българска държава · Виж повече »

Кормесий

Хан/Кан Кормесий или Кормес е третият владетел на България.

Именник на българските ханове и Кормесий · Кормесий и Първа българска държава · Виж повече »

Аспарух

Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.

Аспарух и Именник на българските ханове · Аспарух и Първа българска държава · Виж повече »

Старобългарски език

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.

Именник на българските ханове и Старобългарски език · Първа българска държава и Старобългарски език · Виж повече »

Симеон I

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Именник на българските ханове и Симеон I · Първа българска държава и Симеон I · Виж повече »

Севар

Сева̀р е български владетел, управлявал България в периода от 738 до 753 година (според Васил Златарски: 724 – 739, Моско Москов: 721 – 737, Иван Венедиков: 722 – 738).

Именник на българските ханове и Севар · Първа българска държава и Севар · Виж повече »

Тервел

Тѐрвел e вторият владетел на България.

Именник на българските ханове и Тервел · Първа българска държава и Тервел · Виж повече »

Умор

Умо̀р е монарх, управлявал България едва за 40 дни през 766 г.

Именник на българските ханове и Умор · Първа българска държава и Умор · Виж повече »

Батбаян

Ба̀тбаян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян) от рода Дуло е последният владетел на Стара Велика България.

Батбаян и Именник на българските ханове · Батбаян и Първа българска държава · Виж повече »

Винех

Кан Винѐхе монарх, управлявал България от 756 до 760 г.

Винех и Именник на българските ханове · Винех и Първа българска държава · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Дунав и Именник на българските ханове · Дунав и Първа българска държава · Виж повече »