Прилики между Горна Мизия и Скопие
Горна Мизия и Скопие има 5 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Античност, Македония (област), Белград, Домициан.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Горна Мизия и Първа българска държава · Първа българска държава и Скопие ·
Античност
Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.
Античност и Горна Мизия · Античност и Скопие ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Горна Мизия и Македония (област) · Македония (област) и Скопие ·
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Белград и Горна Мизия · Белград и Скопие ·
Домициан
Тит Флавий Домициан (Titus Flavius Domitianus) е третият и последен римски император от династията на Флавиите.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Горна Мизия и Скопие са по-чести
- Какви са приликите между Горна Мизия и Скопие
Сравнение между Горна Мизия и Скопие
Горна Мизия има 57 връзки, докато Скопие има 231. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 1.74% = 5 / (57 + 231).
Препратки
Тази статия показва връзката между Горна Мизия и Скопие. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: