Византийско-български договор (716) и Византийско-български договор (815)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийско-български договор (716) и Византийско-български договор (815)

Византийско-български договор (716) vs. Византийско-български договор (815)

Византийско-български мирен договор от 716 г. Византийско-българският договор от 815 г. е 30-годишен мирен договор, подписан в Константинопол между българския хан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец.

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Византийско-български договор (716) и Крум · Византийско-български договор (815) и Крум · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Византийско-български договор (716) и Първа българска държава · Византийско-български договор (815) и Първа българска държава · Виж повече »

Омуртаг

Омурта̀г е български владетел, син на Крум.

Византийско-български договор (716) и Омуртаг · Византийско-български договор (815) и Омуртаг · Виж повече »

Марица

Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) е река в Южна България – минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково.

Византийско-български договор (716) и Марица · Византийско-български договор (815) и Марица · Виж повече »

Битка при Версиникия

Битката при Версиникия е битка между българи и византийци, състояла се на 22 юни 813 г.

Битка при Версиникия и Византийско-български договор (716) · Битка при Версиникия и Византийско-български договор (815) · Виж повече »

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Византийска империя и Византийско-български договор (716) · Византийска империя и Византийско-български договор (815) · Виж повече »

Дебелт

Дèбелт е село в Югоизточна България, област Бургас, община Средец.

Византийско-български договор (716) и Дебелт · Византийско-български договор (815) и Дебелт · Виж повече »

Еркесия

Еркесията в стара австрийска карта Еркесията (Думата „Еркесия“ е от тюркски произход и означава „земен прорез“ и се превежда като „голям окоп“, гръц. Големият окоп, Голямата ограда, Големият прекоп) е най-голямото и най-известното защитно землено укрепление на юг от река Дунав, в ареала на обширната територия на България през VIII – X век.

Византийско-български договор (716) и Еркесия · Византийско-български договор (815) и Еркесия · Виж повече »

Лъв V Арменец

Лъв V Арменец (Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 до смъртта си през 820.

Византийско-български договор (716) и Лъв V Арменец · Византийско-български договор (815) и Лъв V Арменец · Виж повече »