Прилики между Варна и Рилска преработка на „История славянобългарска“
Варна и Рилска преработка на „История славянобългарска“ има 9 общи неща (в Юнионпедия): Пазарджик, Пловдив, Османска империя, Русе, Смолян, София, Мизия, Бургас, Видин.
Пазарджик
Па̀зарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик.
Варна и Пазарджик · Пазарджик и Рилска преработка на „История славянобългарска“ ·
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Варна и Пловдив · Пловдив и Рилска преработка на „История славянобългарска“ ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Варна и Османска империя · Османска империя и Рилска преработка на „История славянобългарска“ ·
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Варна и Русе · Рилска преработка на „История славянобългарска“ и Русе ·
Смолян
Изглед към центъра на града Смо̀лян е град в Южна България, разположен в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи при голяма средна надморска височина от 1035 m, което го прави най-високо разположения областен град в България.
Варна и Смолян · Рилска преработка на „История славянобългарска“ и Смолян ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Варна и София · Рилска преработка на „История славянобългарска“ и София ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Варна и Мизия · Мизия и Рилска преработка на „История славянобългарска“ ·
Бургас
Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).
Бургас и Варна · Бургас и Рилска преработка на „История славянобългарска“ ·
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Варна и Видин · Видин и Рилска преработка на „История славянобългарска“ ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Варна и Рилска преработка на „История славянобългарска“ са по-чести
- Какви са приликите между Варна и Рилска преработка на „История славянобългарска“
Сравнение между Варна и Рилска преработка на „История славянобългарска“
Варна има 362 връзки, докато Рилска преработка на „История славянобългарска“ има 161. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 1.72% = 9 / (362 + 161).
Препратки
Тази статия показва връзката между Варна и Рилска преработка на „История славянобългарска“. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: