Берта от Швабия и Бурхард III (Швабия)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Берта от Швабия и Бурхард III (Швабия)

Берта от Швабия vs. Бурхард III (Швабия)

Берта от Швабия (Berta von Alamannien, Bertha von Schwaben; Berthe de Souabe, dite la Filandière ou la reine fileuse, La reine Berthe; * ок. 907; † сл. 2 януари 966) е като съпруга на Рудолф II кралица на Горна Бургундия, от 933 г. Бурхард III (Burchard; Burchardus, Burgardus; * 906 или 915 † 11 ноември 973) от алеманската фамилия Бурхардинги, е маркграф на Реция, граф в Тургау и Цюрихгау и херцог на Швабия от 954 до 973 г.

Ото I

Ото I Велики или Отон Велики (Otto I der Große) е херцог на Саксония, от 936 г. – крал на Източнофранкското кралство, а от 962 г. – император на Свещената Римска империя.

Берта от Швабия и Ото I · Бурхард III (Швабия) и Ото I · Виж повече »

Аделхайд Бургундска

Света Аделхайд Бургундска (Adelheid; Adelaide; * 931/932, Горна Бургундия; † 16 декември 999, манастир Селц, Елзас) е кралица на Италия (като съпруга на Лотар II) от 947 до 950 г., източнофранкска кралица (като съпруга на Ото Велики) от 951 до 973 г., отново кралица на Италия от 951 до 973 г., а от 962 до 973 г.

Аделхайд Бургундска и Берта от Швабия · Аделхайд Бургундска и Бурхард III (Швабия) · Виж повече »

Рудолф II (Бургундия)

Рудолф II (Rudolf II.; * 880 (~ 905); † 11 юли 937) e херцог, по-късно крал на Горна Бургундия (912 – 937), крал на Долна Бургундия (Прованс) (933 – 937) и крал на Италия (922 – 926).

Берта от Швабия и Рудолф II (Бургундия) · Бурхард III (Швабия) и Рудолф II (Бургундия) · Виж повече »

Реция

Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети. Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия. Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1 век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия. Успешният военен поход през 15 г. пр.н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1 век. Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в Северна Италия, Южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis. За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2 век, столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4 век Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум. Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г., а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2 век, както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3 век. През 6 век тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите. Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.

Берта от Швабия и Реция · Бурхард III (Швабия) и Реция · Виж повече »

Регилинда

Регилинда (Regelinda, Reginlind, Regilinde; * ок. 885/888; † 958) е чрез женитба херцогиня на Херцогство Швабия.

Берта от Швабия и Регилинда · Бурхард III (Швабия) и Регилинда · Виж повече »

Свещената Римска империя

#виж Свещена Римска империя.

Берта от Швабия и Свещената Римска империя · Бурхард III (Швабия) и Свещената Римска империя · Виж повече »

Хуго I (Италия)

Хуго I Арлски (Hugues d'Arles; * пр. 887; † 10 април 947, Арл) от рода на Бозонидите, е граф на Виен, от 905 г.

Берта от Швабия и Хуго I (Италия) · Бурхард III (Швабия) и Хуго I (Италия) · Виж повече »

Херцогство Швабия

Херцогство Швабия (Herzogtum Schwaben; Suevia) до 1079 г.

Берта от Швабия и Херцогство Швабия · Бурхард III (Швабия) и Херцогство Швабия · Виж повече »

Бурхард II (Швабия)

Бурхард II (Burchard; * 883 или 884; † 28 април 926, Новара) от алеманската фамилия Бурхардинги, е маркграф на Реция, херцог на Швабия от 917 до 926 г.

Берта от Швабия и Бурхард II (Швабия) · Бурхард II (Швабия) и Бурхард III (Швабия) · Виж повече »