Балет и Спящата красавица (балет)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Балет и Спящата красавица (балет)

Балет vs. Спящата красавица (балет)

Балèтът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. Спящата красавица (Спящая красавица) е балет в три действия и пет картини, с пролог и апотеоз, по музика на Пьотър Илич Чайковски, либрето на Иван Всеволожки и хореография на Мариус Петипа.

Рикардо Дриго

Рикардо Еудженио Дриго (Riccardo Eugenio Drigo; Ричард Евгениевич ДригоДриго, Рикардо // Балет. Энцикопедия – Москва, 1981, с. 193., 30 юни 1846 – 1 октомври 1930) е италиански оперен и балетен композитор, театрален диригент и пианист.

Балет и Рикардо Дриго · Рикардо Дриго и Спящата красавица (балет) · Виж повече »

САЩ

#виж Съединени американски щати.

Балет и САЩ · САЩ и Спящата красавица (балет) · Виж повече »

Сергей Дягилев

Сергей Павлович Дягилев (Серге́й Па́влович Дя́гилев), наричан още и Серж, е прочут руски театрален и балетен импресарио.

Балет и Сергей Дягилев · Сергей Дягилев и Спящата красавица (балет) · Виж повече »

Мариус Петипа

Ма́риус Ива́нович Петипа́, роден Виктор Мариус Алфонс Петипа) е френски и руски балетист, балетен педагог и хореограф. Петипа е считан за най-значимия балетмайстор и хореограф в историята на балета. От 1871 до 1903 г. е първи балетмайстор на Руския имперски театър (предшественик на Мариинския и Кировския театър). Автор на над 50 балета, някои от които все още се играят напълно или частично с оригиналната хореография. Най-известните му произведения са „Дъщерята на фараона“ (1862), „Дон Кихот“ (1869), „Баядерка“ (1877), „Талисман“ (1889), „Спящата красавица“ (1890), „Лешникотрошачката“ (1892, съвместно с Лев Иванов), „Раймонда“ (1898), „Арлекинада“ (1900). Петипа възстановява и значителен брой балети на други хореографи. Много от неговите редакции са възприети като основополагащи и се използват в последващи постановки. Такива са „Корсар“, „Жизел“, „Есмералда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ (съвместно с Иванов), „Конче-вихрогонче“ и „Лебедово езеро“ (с Иванов). Много откъси от постановки на Петипа оцеляват като самостоятелни танци, дори и ако балетите вече рядко се поставят в цялост. Такива са класическото гран-па, па-дьо-троа и Детската мазурка от „Пахита“, па-дьо-дьото от Венецианския карнавал от „Сатанила“, па-дьо-дьотата от „Талисман“, „Есмералда“, „Диана и Актеон“, „Арлекинада“.

Балет и Мариус Петипа · Мариус Петипа и Спящата красавица (балет) · Виж повече »

Игор Стравински

Ѝгор Фьо̀дорович Стравѝнски (Игорь Фёдорович Стравинский) е руски композитор, работил през по-голямата част от живота си във Франция и Съединените щати.

Балет и Игор Стравински · Игор Стравински и Спящата красавица (балет) · Виж повече »

Бронислава Нижинска

Бронисла̀ва Фомѝнична Нижѝнска (Бронисла́ва Фоми́нична Нижи́нская) е руска балерина и хореографка, работила дълго във Франция и Съединените щати.

Балет и Бронислава Нижинска · Бронислава Нижинска и Спящата красавица (балет) · Виж повече »

Лешникотрошачката

Захарната Фея и Принц Коклюш, Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. „Лешникотрошачката“ – постановка в Императорския Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. От ляво надясно – Клара (Станислава Белинска), Мариана (Лидия Рубцова) и Фриц (Василий Стуколкин) „Лешникотрошачката“ („Щелкунчик“) е приказен балет в 2 действия, с хореография на Лев Иванов, по музика на Пьотър Чайковски.

Балет и Лешникотрошачката · Лешникотрошачката и Спящата красавица (балет) · Виж повече »

Лебедово езеро

„Лебедово езеро“ е балет в 4 действия с по една картина (или 2 действия с по 2 картини) по музика на Чайковски, сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер.

Балет и Лебедово езеро · Лебедово езеро и Спящата красавица (балет) · Виж повече »