Старите латински преводи на Библията (Vetus Latina или просто Латина) са първия набор превод на латински език на текстовете на светото писание. Възникват преди появата на Вулгата. Като цяло запазените ръкописи са непълни и откъслечни и се разделят на 3 групи в редица семейства, но ценността им се състои в това, че са ползвани от Отците на Църквата. Въпреки разнообразието си и при тяхса налични признаци на единство, навяващи контурите на един общ архетип за някои от библейските книги. Старите латински библейски текстове са били в употреба до XII – XIII век, когато окончателно са изместени от Вулгата. Стойността им е оценена едва в края на XVII век, а през 1743 г. излиза първото им печатно издание. През 1945 г. във връзка с развитието на библеистиката е германският Байроновият институт Vetus Latina, който през 1949 г. започва пълното издание на всички запазени старолатински библейски текстове в общо 27 тома.
3 отношения: Отци на Църквата, Вулгата, Евангелие от Йоан.
Отци на Църквата са ранните християнски теолози и писатели на Църквата, които оказват голямо влияние върху по-късното богословие.
New!!: Vetus Latina и Отци на Църквата · Виж повече »
Вулгата (Vulgata) е каноничният превод на латински на Библията за служба в Католическата църква.
New!!: Vetus Latina и Вулгата · Виж повече »
#пренасочване Евангелие от Иоан.
New!!: Vetus Latina и Евангелие от Йоан · Виж повече »
По-бързо от браузъра!
