Съдържание
39 отношения: Кристализация, Калций, Космически апарат, Планетно ядро, Петрология, Ахондрит, Австралия, Аполо, Сил (геология), Скална текстура, Слънчев вятър, Спектроскопия, Хъбъл (космически телескоп), Хауардит, Хондрит, Мафичен, Марс, Марсиански метеорити, Магма, Манган, Интрузивни скали, Желязо, Железен оксид, Земя, Земна кора, Земна мантия, Брекча, Благороден газ, Гравитация, Габро, Дайка, Диоген Аполонийски, Диогенит, Дон (космически апарат), Еукрит, Електромагнитен спектър, Луна, Лавов поток, 4 Веста.
Кристализация
Кристализацията е фазов преход, процес на образуване на нова твърда фаза, отделяща се от разтвор на стопилка или пара.
Виж HED метеорити и Кристализация
Калций
Калций е химичен елемент със символ Ca и номер 20 в периодичната система на елементите със сребрист, а в много чисто състояние и оранжев цвят.
Космически апарат
ракети-носители Космически апарат транспортно средство със собствен двигател, проектирано за извършване на космически полет.
Виж HED метеорити и Космически апарат
Планетно ядро
Планетарното ядро съставлява най-вътрешния слой (слоеве) на една планета.
Виж HED метеорити и Планетно ядро
Петрология
Вулканична песъчинка под микроскоп. На горната картинка се използва линейна поляризирана светлина, а на долната – кръстосана поляризирана светлина. Мащабът е 0,25 mm.
Виж HED метеорити и Петрология
Ахондрит
Фрагмент от ахондрита NWA 8409 Прибиране на открит в Антарктида метеорит от членове на американската експедиция за търсене на метеорити (ANSMET) на САЩ. Метеоритът се вдига със стерилни щипки и се поставя в чисто найлоново пликче космическия апарат Дон през юли 2011.
Австралия
Австралия (Australia, МФА:; austrālis – „южен“), официална форма – Австралийски съю́з или Общност на Австралия (Commonwealth of Australia), е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент – Австралия.
Аполо
Аполо (Apollo; Аполон) е третата американска програма за пилотирани космически полети и първата в света програма за изпращане на хора на Луната и връщането им обратно.
Сил (геология)
Схема на дайка, по която се е изкачила магмата и е формирала сил Нек 7. Лополит Силът (sill), наричан още пластова интрузия, е обширно, плоско, пластовидно тяло с вулканичен произход и дебелина, много по-малка от площта му.
Виж HED метеорити и Сил (геология)
Скална текстура
Текстурата е съвкупността от особеностите на скалите, показващи начина, по който съставящите компоненти запълват пространството в тях, разположението на минералите, ориентацията им в структурата, относителното им местоположение и съотношението между тях.
Виж HED метеорити и Скална текстура
Слънчев вятър
Плазмата в слънчевия вятър среща хелиопаузата Слънчевият вятър е поток от заредени частици (т.е. плазма), който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда.
Виж HED метеорити и Слънчев вятър
Спектроскопия
Спектроскопията, също и спектрален анализ, е метод за изследване на веществото, при който на анализ се подлагат лъчи, звуци или частици, изпуснати, погълнати, отразени или взаимодействували по друг начин с изследвания обект.
Виж HED метеорити и Спектроскопия
Хъбъл (космически телескоп)
Космически телескоп Хъбъл (Hubble Space Telescope, HST) е автоматична обсерватория на орбита около Земята, наименуван в чест на Едуин Хъбъл.
Виж HED метеорити и Хъбъл (космически телескоп)
Хауардит
Хауардитът NWA 3149 – много плътен метеорит поради наличието на баделеит, който се образува чрез термично разлагане на циркона при много високи температури. Хауардитът ''Campo del Cielo'' с множество регмаглипти.
Хондрит
Хондрит в Природонаучния музей в Аугсбург, Германия Хондрули, отделени от хондрита Bjurboele, открит във Финландия Снимка под микроскоп на хондрит, открит в Африка. Кръглите форми са хондрули.
Мафичен
Базалтът е мафична скала Мафичен е геологически термин, отнасящ се за минерал или скала, с високо съдържание на магнезий и желязо.
Марс
Марс е четвъртата планета от Слънчевата система.
Марсиански метеорити
Метеоритът Нахла, първият марсиански метеорит, открит на Земята Метеоритът NWA 7397 с яйцевидни кристали, съставени от големи кристали от нискокалциев пироксен, които обхващат по-малки от оливин и хромит Базалтовият шерготит NWA 2373.
Виж HED метеорити и Марсиански метеорити
Магма
Лавов поток от магма в Хавай Магмата е стопена скална маса, намираща се под земната повърхност или под повърхността на всяка друга земеподобна планета.
Манган
Манганът заема 25 място в менделеевата таблица, преходен метал.
Интрузивни скали
Интрузивни скали са скали, образувани при издигането на магмата по отслабени зони на земната кора и нейното изстиване дълбоко под повърхността на земята в т.
Виж HED метеорити и Интрузивни скали
Желязо
Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (ferrum).
Железен оксид
Електрохимически оксидирано желязо (ръжда). Железните оксиди са химични съединения, съставени от желязо и кислород.
Виж HED метеорити и Железен оксид
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Земна кора
Земната кора е най-горния слой на Земята, разположен между земната повърхност и Границата на Мохоровичич (наричана също границата Мохо).
Виж HED метеорити и Земна кора
Земна мантия
Мантията е част от космически обект.
Виж HED метеорити и Земна мантия
Брекча
Ахатова брекча от Шварцвалд, Германия Тектонична брекча от щат Баия, Бразилия Горния ордовик, Крозон, Франция Кантал, Оверн, Франция Брекчите са група грубозърнести скали, състоящи се от здраво слепени ъгловати отломки от един или няколко вида скали или минерали, с размер над 1 см.
Благороден газ
Благородни газове или още инертни газове е събирателно наименование за химичните елементи от осемнадесета група на периодичната система на елементите.
Виж HED метеорити и Благороден газ
Гравитация
Гравитацията (също гравитационно взаимодействие, всемирно привличане, универсално притегляне; gravitas – „тежест“) е природно явление, в резултат на което всички обекти, притежаващи маса или енергия – включително планети, звезди, галактики и дори светлината – се привличат (или гравитират) един към друг.
Виж HED метеорити и Гравитация
Габро
Габро от Рок Крийк Каньон, Сиера Невада, Калифорния. Габро е едрозърнеста мафична интрузивна магмена скала.
Дайка
Нек 7. Лополит Дайката е пластово интрузивно тяло, при което магмата е застинала напречно или под прав ъгъл във вместващите го скали и дължината му е многократно по-голяма от дебелината.
Диоген Аполонийски
Диоген Аполонийски или Диоген от Аполония (гр.: Διογένης ὁ Ἀπολλωνιάτης) е древногръцки философ и учен, причисляван към предсократиците.
Виж HED метеорити и Диоген Аполонийски
Диогенит
Фрагмент от диогенита Татахуин Фрагмент от метеорита ''Bilanga'' със светла матрица и по-тъмни класти. Тежи 25 кг и е открит в Буркина Фасо през 1999 г. Диогенитът NWA 6386, открит в Северозападна Африка през 2010 г.
Дон (космически апарат)
„Dawn“ (произнася се Дон, на бълг. Зора) е роботизиран космически апарат, изпратен от НАСА на космическо изследване към два от най-масивните членове на астероидния пояс, астероида 4 Веста и планетата джудже Церера.
Виж HED метеорити и Дон (космически апарат)
Еукрит
Еукритът NWA 3359 Мономиталният еукрит Милбилили Брекчираният еукрит NWA 7266 Фрагмент от небрекчирания еукрит Agoult. Матрицата напомня на плътен фин пясък. Камел донга Основният базалтов еукрит ''Juvinas'' Еукрит тип Станерн – метеоритът Стонаров, паднал в Моравия Базалтовият еукрит Ибитира Базалтовият еукрит NWA 6573 Еукритите са най-често срещаните ахондрити от клана HED метеорити, представени от над 100 каменни метеорита.
Електромагнитен спектър
Електромагнитен спектър се нарича диапазонът (обхватът) на всички възможни електромагнитни излъчвания.
Виж HED метеорити и Електромагнитен спектър
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
Лавов поток
Лавови потоци по склоновете на вулкана Аренал в Коста Рика Лавов поток от вулкана Крафла в Северна Исландия, 1984 Лавовият поток представлява удължено и относително тънко лавово образувание, формирано при разливане на лава от централния купол или странични пукнатини на един вулкан и разлива му по склоновете.
Виж HED метеорити и Лавов поток
4 Веста
4 Веста е третият по големина астероид в основния пояс с размери приблизително 530 на 468 km.