Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Изтегляне
По-бързо от браузъра!
 

Битка

Index Битка

Битката е военен сблъсък между въоръжени сили на 2 или повече страни по време на военни действия.

24 отношения: Куликовска битка, Обсада на Плевен, Армагедон, Шипченска битка, Битка при Курск, Битка при Кадеш, Битка при Ахелой, Битка при Сталинград, Битка при Саламин, Битка при Трафалгар, Битка при Термопилите, Битка при Хейстингс, Битка при Мохач (1526), Битка при Ватерло, Битка при Гавгамела, Битка при Гетисбърг, Битка при Лепанто, Библия, Бородинска битка, Лувър, 1571, 1780, 1814, 1863.

Куликовска битка

Куликовската битка се е състояла на 8 септември 1380 на Куликовото поле, близо до река Дон (днешна Тулска област).

New!!: Битка и Куликовска битка · Виж повече »

Обсада на Плевен

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878).

New!!: Битка и Обсада на Плевен · Виж повече »

Армагедон

Армагедон (αρμαγεδδων) според Библията е последната битка между Господ и Сатаната.

New!!: Битка и Армагедон · Виж повече »

Шипченска битка

Шипченската битка, или Битка за Шипченския проход, наричана също Шипченска епопея, е поредица от 3 ожесточени сражения при Шипченския проход в Шипченската планина (част от Средна Стара планина) по време на Руско-турската война (1877-1878).

New!!: Битка и Шипченска битка · Виж повече »

Битка при Курск

Източният фронт по време на битката при Курск. Оранжевата зона показва отстъпените от Червената армия територии по време на битката при Харков, а зелената зона - настъплението на германската армия при Курск. Карта на бойните действия Карта на бойните действия Битката при Курск е една от големите операции на Източния фронт.

New!!: Битка и Битка при Курск · Виж повече »

Битка при Кадеш

Битката при Кадеш е битка през 1275 г. пр.н.е. между египетската войска на Рамзес II и хетите на Муватали.

New!!: Битка и Битка при Кадеш · Виж повече »

Битка при Ахелой

Битката при Ахело̀й се е състояла на 20 август 917 г. край р. Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики, и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята.

New!!: Битка и Битка при Ахелой · Виж повече »

Битка при Сталинград

Битката при Сталинград (днешния Волгоград в Южна Русия), водена между СССР и Хитлерова Германия от юли 1942 до февруари 1943 г., е повратен момент в хода на Втората световна война.

New!!: Битка и Битка при Сталинград · Виж повече »

Битка при Саламин

Битката при Саламин е морско сражение между гръцкия и персийския флот, което се състои на 28 септември 480 г. пр. Хр. в Сароническия залив край остров Саламина в Егейско море.

New!!: Битка и Битка при Саламин · Виж повече »

Битка при Трафалгар

Битката при Трафалгар е историческа морска битка, проведена на 21 октомври 1805 г. до нос Трафалгар, в близост до Кадис, южна Испания.

New!!: Битка и Битка при Трафалгар · Виж повече »

Битка при Термопилите

Битката при Термóпили е сражението, с което започва Втората гръко-персийска война.

New!!: Битка и Битка при Термопилите · Виж повече »

Битка при Хейстингс

Битката при Хейстингс се състои на 14 октомври 1066 г. между норманската армия на Уилям Завоевателя и англо-саксонската армия на крал Харолд Годуинсън.

New!!: Битка и Битка при Хейстингс · Виж повече »

Битка при Мохач (1526)

Битката при Мохач (Mohácsi csata, Mohaç Muharebesi) е последната битка от Османско-унгарските войни.

New!!: Битка и Битка при Мохач (1526) · Виж повече »

Битка при Ватерло

Битката при Ватерло Битката при Ватерло, провела се на 18 юни 1815 г., е последната битка на Наполеон I. Неговото поражение слага край на управлението му като император на Франция.

New!!: Битка и Битка при Ватерло · Виж повече »

Битка при Гавгамела

Битката при Гавгамела е решителната битка между войските на Александър Македонски и на персийския император Дарий III на равнината край село Гавгамела (дн. източно от Мосул, северен Ирак) на 1 октомври 331 г. пр.н.е. Тя завършва с решителна македонска победа, която отваря пътя на Александър към персийската столица Вавилон, както и към завладяването на останалата част от Персийската империя без да срещне голяма по-нататъшна съпротива.

New!!: Битка и Битка при Гавгамела · Виж повече »

Битка при Гетисбърг

Битката при Гетисбърг (Battle of Gettysburg, водена на 1 юли – 3 юли 1863 г. в и около градчето Гетисбърг, Пенсилвания, е най-голямата битка в Западното полукълбо и повратна точка на Американската гражданска война.Rawley, с. 147; Sauers, с. 827; Gallagher, Lee and His Army, с. 83; McPherson, с. 665; Eicher, с. 550. Gallagher и McPherson посочват комбинация от гетисбърг и Виксбърг като повратната точка. Eicher използва подобния израз, „High-water mark of the Confederacy“ („Горната граница на прилива на Конфедерацията“). Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор Джордж Мийд отблъсква атаките на Конфедеративната Армия на Северна Вирджиния под командването на генерал Робърт Лий, който е принуден да приключи похода си в територията на Съюза. След успеха си при Чансълърсвил през май 1863 г. Лий повежда армията си през долината Шенъндоа за второто си нахлуване на територията на Севера, надявайки се да завземе Харисбърг, Пенсилвания или дори Филаделфия и да повлияе на политиците от Севера да преговарят за мир. Подтикван от президента Ейбръхам Линкълн генерал-майор Джоузеф Хукър придвижва армията си между армията на Лий и Вашингтон, но в самото навечерие на битката е сменен с генерал-майор Джордж Мийд. Сблъсъкът между двете армии започва на 1 юли 1863 г., когато предни части от армията на Лий се натъкват на кавалерийска част от армията на Мийд близо до Гетисбърг и започва сражение. Ниските ридове на северозапад от града са защитени отначало от кавалерийска дивизия на Съюза, но скоро са подкрепени от два пехотни корпуса. Два големи пехотни корпуса на Конфедерацията обаче ги нападат от север и северозапад, разбиват набързо разгърнатите линии на Съюза и изтласкват защитниците през улиците на града към хълмовете южно от него. На втория ден от битката, 2 юли, по-голямата част от двете армии се е събрала. Съюзната линия е разположена в защитна позиция с форма на рибарска кука. Лий насочва силна атака срещу левия фланг на Съюза и ожесточени боеве се водят на хълма Литъл раунд топ (Малкия объл връх) и местностите Уийтфийлд (Житната нива), Девилс ден (Бърлогата на дявола) и Пийч орчард (Прасковената градина). На десния фланг на Съюза са насочени нападения срещу хълмовете Кълпс хил (Хълма на Кълп) и Семетери хил (Гробищния хълм). Въпреки значителните загуби по целия фронт, защитниците от Съюза удържат позициите си. На третия ден от битката, 3 юли, боят се подновява на Кълпс хил, а на изток и на юг се водят кавалерийски боеве, но основният щурм на 12 500 войници от Конфедерацията е насочен срещу централните позиции на Съюза на Семетери ридж („Гробищния рид“). Щурмът на Пикет е отблъснат от пушечен и артилерийски огън на защитниците. На 4 юли двете армии погребват убитите и прибират ранените, а на 5 юли Лий отвежда армията си на мъчителен поход обратно към Вирджиния. Между 46 000 и 51 000 са жертвите на битката от двете страни. През ноември президентът Линкълн използва случая на освещаването на Националното гробище в Гетисбърг, за да почете падналите и да изтълкува поновому смисъла на войната в историческото си Гетисбъргско обръщение.

New!!: Битка и Битка при Гетисбърг · Виж повече »

Битка при Лепанто

Битката при Лепанто е морско сражение, състояло се на 7 октомври 1571 г. в Патраския залив, при нос Скрофа в Йонийско море.

New!!: Битка и Битка при Лепанто · Виж повече »

Библия

Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от юдаизма и християнството.

New!!: Битка и Библия · Виж повече »

Бородинска битка

Бородинската битка е сражение, проведено на 7 септември (26 август стар стил) 1812 година, в полето край село Бородино, недалеч на запад от Москва. В резултат на тази битка руският император Александър I губи Москва. По-късно обаче сражението става една от важните причини, довели до падането на Наполеон от власт. През юни 1812 година френската армия под командването на Наполеон Бонапарт нахлува в Русия. През цялото време руската армия отстъпва, изтласквана от бързо придвижващата се и превъзхождаща я по численост френска войска. Главнокомандващият руските войски Михаил Богданович Барклай дьо Толи не успява да ги подготви за решително сражение. Отстъплението довежда до нарастващо недоволство в обществото и Александър I взема решение да предостави командването на генерал Михаил Иларионович Кутузов. На 3 септември 1812 година отстъпващата от Смоленск руска войска се установява на лагер край Бородино – село на 125 км от Москва. Кутузов избира полята край селото за да даде решителна битка по няколко причини. Руските войски наброяват 150 000 души и разполагат с 624 оръдия. Французите са около 135 000 с 587 оръдия. Кутузов иска полето по фронта да може да побере цялата му армия и да ѝ позволи да прикрива двата стратегически пътя, водещи от Смоленск към Москва. Бородинското поле е подходящо и заради това, че в краищата му се намират гъсти гори, които изключват възможността за флангови обходи. Освен това в самото поле преминават множество рекички и потоци, което дава известно преимущество на руснаците. Един от тези ручеи, Симьоновският, се превръща в хода на боя в “гробница за френската пехота”. По замисъл на Кутузов задачата на битката е чрез активна отбрана да се нанесат възможно най-големи поражения на противника, като се запази боеспособна армия, в численост превъзхождаща френската. Като разположение позицията, избрана от Кутузова, изглежда като права линия, тръгваща от Шевардинския редут на левия фланг, през голямата батарея на Червения хълм, наречена по-късно батареята на Раевски, село Бородино в центъра на фронта и селцето Маслово на десния фланг. Още на изгрев слънце битката започва. Френската атака се насочва към левия фланг на руснаците, който е под командването на генерал Пьотър Багратион. Френската пехота атакува флешите – три артилерийски укрепления (с 5, 7 и 12 оръдия) – намиращи се на височината край село Семьоновское. Именно на това място Наполеон иска да пробие отбранителната линия на Кутузов. Битката е кърваво меле, в което дори и снарядите от оръдейния обстрел не успяват да нанасят сериозни поражения, заради “планината от кървави тела”, както пише по-късно Лермонтов. Едва осмата атака на французите носи успех на левия фланг. Генерал Багратион е смъртоносно ранен. Едновременно с това вторият жесток сблъсък се оформя в центъра на фронта, където се намира батареята, командвана от кавалерийския генерал Николай Раевски. В романът на Лев Толстой “Война и мир” подразделението от 7-ми корпус от армията на Кутузов получава названието батареята на Раевски. Борбата за тези позиции се превръща в кулминация на цялото сражение. Батареята се намира в центъра на руските позиции. Представлява редут – укрепление от ров и земен насип, откъдето се води огън от батарея с 18 оръдия. Французите успяват да овладеят позицията едва на третата атака, когато в тил на руснаците пробива френската тежка кавалерия. Загубите на французите обаче са огромни, затова и мястото се нарича “гробница за тежката кавалерия”. В атаката загива и командващият 2-ри кавалерийски корпус генерал Огюст дьо Коленкур. Към края на деня и двете страни търпят големи загуби в жива сила. Но нито една от армиите не бележи значителен напредък. Някои историци упрекват Наполеон, че не печели битката, защото не се решава да включи в боя гвардията си, която наброява 18 000 души и през цялото време остава в резерв. Маршалите му не еднократно настояват да вкара гвардията в боя, но Бонапарт категорично отказва да рискува елита на армията си “на 800 левги от Париж”. Дори и да я пусне в битката, все пак и Кутузов разполага с 9-10 000 резерви, които биха могли да отразят атаката. В крайна сметка край Бородино пълководците не успяват във всичките си замисли. Кутузов например е упрекван, че половината от артилерията си запазва в резерв, а десният му фланг почти бездейства през целия ден, въпреки че срещу него не е изправена силна френска линия. Според най-новите данни в Бородинската битка руснаците губят между 45-50 000 души. “Великата армия” на Наполеон дава 35 000 жертви. Бонапарт губи почти половината от кавалерията си. Заради големите загуби в командния състав и на двете армии сражението е наричано още и “битката на генералите”. В руската армия са убити 4 генерала, други 23-ма са ранени и контузени. Французите губят 12 генерала, а още 38 са ранени. Около 18 часа вечерта французите овладяват позициите, защитавани от батареята на Раевски. След този момент сражението постепенно започва да утихва. Наполеон решава да не предприема активно настъпление. Руските войски се оттеглят към село Горки, където започват да се готвят за ново сражение на следващия ден. Късно през нощта обаче пристига заповед от Кутузов, която нарежда да се спре подготовката за бойни действия и войските да се оттеглят в посока Можайск. Адютантът на Наполеон Арман Коленкур (брат на загиналия генерал Огюст Коленкур) пише: "Императорът много пъти повтаряше, че не може да разбере, как на редутите, които завладяхме с такъв героизъм и защитавахме с толкова труд, ни донесоха толкова малко пленени. Много пъти питаше офицерите си, пристигащи с донесения, къде са пленниците, които бяха длъжни да вземат. Изпращаше дори свои хора да проверят отново, дали не са пленени и още руснаци. Такива успехи, без трофеи, без пленени не го удовлетворяваха… Неприятелят изтегли всичките си ранени и ние успяхме да пленим едва малцина, както и само 12 оръдия от редута… и три или четири други, които пленихме в първите атаки.” Според оценката на историците всеки час на бойното поле край Бородино са загивали 6 000 души. Наполеон нарича сражението “най-голямата битка в кариерата си”, въпреки скромните резултати, които постига. И двамата пълководци записват победата на своя сметка. Император Александър I обаче е наясно с реалната ситуация. Все пак, за да поддържа висок духа на руснаците, също обявява битката за спечелена. Кутузов е произведен в чин генерал-фелдмаршал, всички герои от командването и низшия офицерски състав са наградени с различни ордени и материални награди. Западните историци смятат битката за спечелена от Наполеон. В резултат на сражението руските войски са притиснати и в крайна сметка са принудени да отстъпят и да изоставят Москва. Но и тези историци не отричат, че руската армия запазва боеспособността си и бойния дух, т.е. изпълнява целта, поставена от Кутузов. Наполеон не успява да постигне главната си цел – пълният разгром на руската армия. Обективните условия на цялата Руска кампания от 1812 година, както и липсващото решаващо поражение на руската армия в крайна сметка определят общото поражение на Наполеон Бонапарт. Седмица по-късно – на 14 септември 1812 година, французите влизат в Москва. Градът обаче е изоставен от жителите и руската армия. Едновременно с влизането на френската армия на няколко места избухват пожари и скоро целият град е в пламъци. Наполеон без никакъв резултат очаква капитулацията на руснаците. След малко повече от месец, прекаран в обезлюдения град, Бонапарт е принуден да нареди оттегляне. Руските части и местното население по всякакъв възможен начин пречат за снабдяването на френските войски с продоволствие. Наближава зимата, а французите не са подготвени за студените месеци. Презимуването в Москва е решение, но Наполеон не е доволен от пиянството и ниската дисциплина на армията си. Смята, че с подобни войски не може да атакува столицата на империята Санкт Петербург, затова в края на октомври поема обратно към Париж. Оценката на самия Наполеон: “От всичките ми сражения най-ужасно е онова, което се случи под Москва. В него французите се оказаха достойни да спечелят победата, а руснаците си запазиха правото да бъдат непобедени… От петдесетте ми сражения, в битката под Москва французите показаха най-голяма доблест и пожънаха най-малко успехи.”.

New!!: Битка и Бородинска битка · Виж повече »

Лувър

Лувърът (Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн.

New!!: Битка и Лувър · Виж повече »

1571

Няма описание.

New!!: Битка и 1571 · Виж повече »

1780

Няма описание.

New!!: Битка и 1780 · Виж повече »

1814

1814 (MDCCCXIV) година е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.

New!!: Битка и 1814 · Виж повече »

1863

Няма описание.

New!!: Битка и 1863 · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »