По-бързо от браузъра!
22 отношения: Крим, Кримски готи, Панония, Остготско кралство, Одоакър, Римска империя, Тотила, Теодорих Велики, Черно море, Юстиниан I, Мизия, Италия, Илирия, Балтийско море, Битка при Недао, Битка при Буста Галорум, Византийска империя, Готска война (535-554), Германи, Дунав, Ерманарих, Лангобардско кралство.
Крим
Кримският полуостров, Крим (Крим, Кримський півострів; Qırım, Qırım yarımadası / Къырым, Къырым ярымадасы; Крым, Крымский полуостров) е полуостров в северната част на Черно море, на югозапад от Азовско море.
New!!: Остроготи и Крим · Виж повече »
Кримски готи
Кримския полуостров през XV век Кримските готи (Krimgoten) произлизат от частта на готите, която се заселва през 257 г.
New!!: Остроготи и Кримски готи · Виж повече »
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Остроготи и Панония · Виж повече »
Остготско кралство
Остготското кралство (готски: Ostrogutans þiudangardi) е късноантично държавно образувание формирало се на част от територията на Западната Римска империя.
New!!: Остроготи и Остготско кралство · Виж повече »
Одоакър
Флавий Одоакър или Одоакер (Odovacar, Odovacer, Odowac, Flavius Odovacar, Odovacer или Fl.; * 433, † 15 март 493, Равена) е римски войник, който след като свалил от престола последния западноримски император Ромул Августул през 476 г., бил провъзгласен за крал на Италия (rex Italiae).
New!!: Остроготи и Одоакър · Виж повече »
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
New!!: Остроготи и Римска империя · Виж повече »
Тотила
Тотила (Totila, също и Baduila) е крал на остготите в периода 542 – 552 г.
New!!: Остроготи и Тотила · Виж повече »
Теодорих Велики
ТеодорихВелики (Flavius Theodoricus Rex; Theoderich;; * ок. 454, близо до Балатонското езеро, Панония; † 30 август 526, Равена, Италия) от рода на Амалите, е крал на остготите (474 – 526), консул на Римската империя (484), патриций, крал на Италия (493 – 526), крал на вестготите (511 – 526).
New!!: Остроготи и Теодорих Велики · Виж повече »
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
New!!: Остроготи и Черно море · Виж повече »
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
New!!: Остроготи и Юстиниан I · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Остроготи и Мизия · Виж повече »
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
New!!: Остроготи и Италия · Виж повече »
Илирия
Илирия (Ἰλλυρία; Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите.
New!!: Остроготи и Илирия · Виж повече »
Балтийско море
Балтийско море (море Варяжское, Östersjön; Itämeri; Балтийское море; Morze Bałtyckie; Ostsee; Läänemeri; Baltijas jūra; Baltijos jūra) е вътрешно море в Североизточна Европа.
New!!: Остроготи и Балтийско море · Виж повече »
Битка при Недао
Битката при Недао е битка през 454 г.
New!!: Остроготи и Битка при Недао · Виж повече »
Битка при Буста Галорум
Битката при Буста Галорум (Busta Gallorum, Taginae, лат.: за гробен хълм на галите), позната и като битката при Тагинае (близо до Перуджа в Умбрия), се състои през 552 г.
New!!: Остроготи и Битка при Буста Галорум · Виж повече »
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
New!!: Остроготи и Византийска империя · Виж повече »
Готска война (535-554)
Първата фаза на Готската война (535 – 540) Готската война (Gotenkrieg) е войната между остготите и Източната Римска империя по времето на император Юстиниан I през 535 – 554 или 535 – 552 г.
New!!: Остроготи и Готска война (535-554) · Виж повече »
Германи
Германите са група исторически народи и племена от индоевропейски произход, населявали Западна, Северна и Североизточна Европа от античността до късното средновековие.
New!!: Остроготи и Германи · Виж повече »
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
New!!: Остроготи и Дунав · Виж повече »
Ерманарих
Оцветеното в оранжево е т.нар. ''Черняховска култура'' или царството на Ерманарихот 4 век Ерманарих(Ermanarich, Ermanarico, Ermenrîch, готски: Aírmanareiks, Ermanaricus, Ermenricus, Hermanaricus) е първият исторически крал на остготите от рода на Амалите и последен крал на германо-гревтунгите, от 350 до 376 година.
New!!: Остроготи и Ерманарих · Виж повече »
Лангобардско кралство
195x195пкс Лангобардското кралство (Regnum Langobardorum) е държавното образувание, създадено в Италия от лангобардите между 568 и 569 г.
New!!: Остроготи и Лангобардско кралство · Виж повече »
